Плосък мозък & плосък данък

Красен Станчев, ИПИ, 29 юни 2015
"Било взето без широко обсъждане" (решението за въвеждане на плосък данък), твърди директорът на Института за икономически изследвания на БАН в едно представяне на техен доклад от тази седмица. Всъщност това обсъждане започна през декември 1997 г. и завърши декември 2007 г., като ефектите от реформата се наблюдават и оценяват до ден днешен.

Колегите не помнят аргументите

През 2004 г. има писмо в подкрепа на идеята от 100 икономисти. Сред аргументите им "привличането на преки чуждестранни инвестиции" (ПЧИ) не е споменато като основна цел, такава е увеличаването на разполагаемия доход. Друга подобна данъчна реформа никога не е била толкова широко обсъждана и така масово подкрепена. Последното впрочем се вижда и от данъчната статистика. Нейният кратък преглед би следвало да е разбираем за всеки, а данните могат да бъдат проверени и ако има неточности, могат да се направят преизчисления.[i] Но никой не си прави труда да свърши тази работа.

Що се отнася до ПЧИ, те наистина падат като дял от БВП през 2009 г., но заедно с вътрешните инвестиции и инвестициите в ЕС и в глобален мащаб. Да се твърди, че това е порок на данъчното облагане означава, че мислещият по такъв начин не учил икономика.

И обсъжданията

По повод „липсата“ на широко обсъждане мога по памет да напомня следното:

Първоначално идеята бе проверена с национално представително изследване на нагласите на бизнеса в периода септември – декември 1997;
Съответният доклад на ИПИ (на Лъчезар Богданов и моя скромност) бе публикуван през февруари 1998 г. и обсъден в сравнителен план на подобни реформи, замисляни тогава в Полша и Словакия през март с.г.;
Образователната кампания по повод пропорционалния данък започна през декември 1997 г.;
Прагът от 10% не е измислен, а се основава на изчисленията на процента от дохода, който реално се плаща като данък за периода 1998 – 2001 г.; изчисленията тогава бяха направени от Георги Стоев и показаха, че реално платеният данък е 12,9%; през 2002-2004 г. този процент остана непроменен при физическите лица, а леко се покачи при корпорациите;[ii]
През 2002 г. въвеждането на пропорционален данък се подкрепя от петнадесет икономисти, а през 2003 г. – от 110; те изпращат писмо до тогавашния министър на финансите;
От 2002 г. ИПИ издава специален бюлетин по въпроса на всеки два месеца, той се разпространява и като печатно издание до всички народни представители, министри, зам. министри, основните универсални бизнес (работодателски) асоциации и по-важните гилдии;
От 2003 г., по идея на Георги Ангелов, ИПИ съставя алтернативен на правителствения годишен бюджет, който показва и доказва, че с ниски (10-процентни) данъци бюджетите могат да бъдат балансирани без орязване на социалните разходи;
Всички основни политически партии, участвали и минали 4-процентната бариера на парламентарните избори от средата на 2005 г., с изключение на БСП, поддържат реформата, въвеждаща 10-процентен подоходен данък;
След въвеждането му през 2007 и 2008 г. български и международни независими икономически и фискални институти следят изпълнението на бюджетите и поведението на приходите и съобразяването с данъчните закони; досега не ми е известно някой да е забелязал някакви отрицателни ефекти, въпреки твърденията на някои профсъюзни водачи, БСП водачи след 2012 г., покойния колега Чавдар Николов (от 2010 г.), колегата Любомир Христов (също след 2012 г.), колегата Пламен Орешарски (неочаквано по време на предизборната кампания от 2013 г.), колегата Иван Костов (тогава и сега) и колегата Митко Димитров – сега.

И не разбират смисъла на пропорционалния данък

Не ми е понятно, защо БСП и някои профсъюзни водачи смятат, че пропорционалният, плоският данък е дясна политика.

Всъщност той е лява идея, защото:

от него печелят по-бедните поради увеличаването на разполагаемия доход, т.нар. ефекти на просмукването и стимулите за повече работа;
след неговото въвеждане се събират повече пари в бюджета (с изключение на корпоративния данък по време на стопански упадък) и застъпниците на преразпределението могат да харчат повече чужди (на данъкоплатците) пари;
той е по-справедлив от пропорционалния данък, понеже третира еднакво различните равнища на доходи и премахва привилегиите на по-високите доходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони…

Това също се потвърждава от прегледа на основния индекс за наблюдение на неравенството, направен от колегата Десислава Николова. Допълнителни свидетелства могат да се намерят при динамиката на спестяванията [iii] и социалната стратификация [iv].

Писанията на маса уж дипломирани специалисти по въпроса за този данък са толкова необразовани, че са под равнището на коментара.

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[i] Виж статията на Десислава Николова в днешния брой на Преглед на стопанската политика (№734р 29-5-2015) - http://ime.bg/bg/articles/ploskiyat-danyk-oshtetyava-li-byudjetnite-prihodi-i-uveliava-li-neravenstvoto/ .

[ii] От всички реформи към „оплоскотяване“ (пропорционализиране) на подоходните данъци само в Русия има научно-емпирично определяне на размера на данъка (там то е проведено по идея и под ръководството на тогавашния зам. министър на финансите Сергей Шаталов); в Румъния, Словакия и Македония подобни изчисления не са правени.

[iii] Виж статистиката на БНБ.

[iv] Виж: Стоян Панчев. Дефиниция и измерване на средната класа в България. София, ИПИ, юли 2013, достъпно на: http://ime.bg/var/images/Middle_Class_Research.pdf

 Оригинално заглавие: "Плосък мозък: кой какво не помни и не разбира за пропорционалния данък"