Плюсове/минуси на бюджета за земеделие 2014

Николай Вълканов, ИПИ
Въпреки че подробните разбивки официално все още липсват и така направените предложения биха могли да претърпят известни промени, средствата за земеделие от националния бюджет за 2014 г. вече добиха очертания.
Първото, което прави впечатление, е, че разходите за администрация (текущи и капиталови разходи на Министерство на земеделие и храните) са чувствително намалени – с 13,1% до 209,4 млн. лв. Същевременно нараства директната подкрепа за земеделските производители – националните доплащания ще достигнат 263 млн. лв. спрямо 254 млн. лв. (след актуализацията на бюджета за тази година и отделянето на допълнителни 15 млн. лв. за тютюн и зеленчукопроизводство). Ако към тях се добавят и преотстъпените 84 млн. лв. за акциз на горивата, селското стопанство отново става един от глезените сектори в икономиката. Въпреки готовността на правителството да кляка веднага щом някой бранш плесне заплашително с ръце, всъщност никой в сектора не изглежда доволен.
Орязването на административни разходи със сигурност е добра новина – ако се отделя публичен ресурс за подпомагане на земеделието, то е по-добре той да отива в производителите, а не за издръжката на чиновници. Намалените разходите в подопечните на министър Греков ведомства говорят, че догодина ще започнат съкращения в опит за оптимизиране на безбройните структури към МЗХ. Във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ВРБК) към министерство на земеделието работят над 8000 души по справки с устройствените им правилници при общ брой на наетите в сектор „селско, горско и рибно стопанство” малко над 72 000 души към септември 2013 г. по данни на НСИ. На този фон съкращенията изглеждат наложителни, но успоредно с това трябва да се даде възможност на ВРБК реализираните собствени средства да остават в тях, за да се създават стимули за работа, както и да се осигури повече автономност.
По отношение на средствата, предназначени за национални доплащания, специфично подпомагане и одобрени схеми за държавни помощи, засега се предлага 88,5 млн. лв. (малко над една трета от всички средства) да отидат за подпомагане на тютюнопроизводството – спорно и изцяло политическо решение, което сме коментирали неведнъж. То е особено неоправдано с оглед либерализацията в сектора, която създаде предпоставки производителите да получават по-добри възможности за реализация. По данни на Евростат, средната цена на изкупувания тютюн в страната се е повишила с 15% през 2012 г. спрямо 2011 г.
За животновъдството са отделени 60 млн. лв., което още повече разбуни духовете в бранша. Запазва се плащането на глава, което не стимулира преструктурирането в сектора, а същевременно се изострят отношенията между различните подсектори (на принципа всички срещу тютюнопроизводителите).
Националните доплащания на площ се върнаха като практика в резултат от сделката между правителството и зърнопроизводителите. Средствата – около 32 млн. лв. - са пренебрежими от гледна точка на самите стопани (пада се по по-малко от лев на декар), но са величина от гледна точка евентуалното им алтернативно приложение и можеха спокойно да се пренасочат към друго перо.
Все още няма яснота какви средства ще бъдат отделени за зеленчукопроизводители и овощари, но има основания да се смята, че ще бъдат близки до тазгодишните или малко по-високи.
Изглежда ще се запази порочната практика на облекчено държавно кредитиране за сектора. То още повече отдалечава фермерите от реалния бизнес и дългосрочно намалява тяхната конкурентоспособност. Особено в животновъдството, където един много сериозен дял на кредитите са проблемни (по-подробно виж тук).

Като цяло бюджетът не отразява някаква стратегическа политика по отношение на сектора, а по-скоро дава представа за лостовете на влияние на отделните браншове и кой какво е успял да получи, притискайки правителството. Резултатът ще се види идната година и няма да се хареса на никого.