По-добър ръст на икономиката ни за Q2

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в
икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през първото полугодие на 2024 г.
българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според експресните
оценки на НСИ и изчисленията на ОББ.
„Икономическата активност през първото полугодие на 2024 г. се движеше от крайното потребление,
което се увеличи с реално 3.1% при доминиращ относителен дял от 80.8% в структурата на БВП.

На
този фон, инвестициите нараснаха повече от два пъти по-бързо със 7.2% и въз основа на своя над
четири пъти по-малък дял от 17.3% в БВП също допринесоха за реалния ръст на икономиката. От своя
страна износът със спад -0.8% се свиваше малко по-бързо от вноса, който намаля с -0.7% в сравнение
с първото полугодие на миналата година“, коментира главният икономист на ОББ, д-р Емил Калчев.

Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, тъй като тя реализира малко по-
добър резултат от очаквания през второто тримесечие.

„Това е положителен факт за перспективите и пред българската икономика, но засега не дава
основание да ревизираме нашите очаквания за нейния ръст от 2.3% за цялата 2024 г. Причина е
продължителното „неразположение“ на германската икономика, водещ търговски партньор на
България, която леко се сви и през второто тримесечие (-0,1% спрямо първото).

Относително силният
темп на растеж в еврозоната през второто тримесечие се дължеше главно на силното представяне на
испанската и ирландската икономика, но към тях българската икономика е относително слабо
отворена“, изясни Калчев.

На фона на устойчива безработица от 4.5% за май и юни, и забавяща се инфлация (вж. параграфа по-
долу), средната месечна работна заплата у нас отново се устреми нагоре, достигайки ръстове от
19.4% и 18.1%, съответно, за май и юни (спрямо същите месеци м.г.)

„Очакваната нормализация в ръста на заплатите не се състоя и през второто тримесечие на тази
година. Главните фактори, движещи заплатите нагоре у нас, са затегнатият трудов пазар,
характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика за повишаване на заплатите в
публичния сектор, процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все
още не отчита инфлацията.

От своя страна твърде бързо растящите заплати затрудняват
конкурентоспособността на икономиката. Това е и естественият пазарен регулатор на техния ръст,
който в случая все още не сработва“, обясни д-р Калчев.

Темпът на цените нагоре бе непроменен през юли. Така хармонизираната инфлация
остана 2.8% (спрямо юли м.г.). Базисната инфлация (без храни и горива) дори слабо
се повиши до 3.0% през юли (2.8% за юни).

Потребителската инфлация по
националната методология, обратно, леко се забави до 2.4% (2.5% за юни).
„Очакваме общото забавяне на инфлацията да продължи.“, прогнозира главният икономист на ОББ,
Емил Калчев.