Повече шансове за земеделските износители в ЕС

Проучване, оценяващо потенциалното въздействие на десет споразумения за свободна търговия (наскоро сключени или в процес на преговори в момента), потвърждава, че търговският подход на ЕС открива нови търговски възможности за износителите на селскостопански храни от ЕС.

Ангажирането в преференциални търговски отношения разнообразява източниците на внос, като по този начин подобрява устойчивостта на веригите за доставка на храни в Съюза, пише ЕК на интернет страницата си.

Развитието на нови пазари чрез преференциални търговски отношения ще спомогне за консолидирането на позицията на ЕС като най-големият световен износител на селскостопански хранителни продукти: през 2022 г. положителният селскостопански търговски баланс на ЕС достигна 58 милиарда евро.

Неотдавнашен доклад относно диверсификацията на търговията със селскостопански храни в ЕС показа, че позицията на Съюза като най-големият износител в света и един от най-големите вносители на селскостопански хранителни продукти позволява балансирани и благоприятни търговски отношения с трети страни.

Износ

Проведено от Съвместния изследователски център на Комисията, публикуваното днес проучване се фокусира върху споразуменията с Австралия, Чили, Индия, Индонезия, Малайзия, "Меркосур" (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), Мексико, Нова Зеландия, Филипините и Тайланд - споразумения, които в момента са договорени или сключени, но все още не са изпълнени.

Изчислено е, че стойността на износа на селскостопански храни от ЕС ще бъде между 3,1 и 4,4 милиарда евро по-висока през 2032 г., отколкото би била без тези десет търговски споразумения.

Очаква се да се развият търговски възможности за селскостопански хранителни стоки в ЕС, като млечни продукти (+780 милиона евро), вино и други напитки (+654 милиона евро) и преработени селскостопански хранителни продукти (+1,3 милиарда евро). Тези значителни търговски възможности свидетелстват за конкурентното предимство на селскостопанските хранителни продукти на ЕС благодарение на тяхното качество, високи стандарти за безопасност и устойчивост, които повишават тяхната световна репутация.

Внос

След влизането в сила на десетте търговски споразумения, обхванати от проучването, стойността на вноса в ЕС се очаква да бъде между 3,1 и 4,1 милиарда евро по-висока през 2032 г., отколкото би била без тези споразумения. Това би довело до балансирано увеличение както на износа, така и на вноса, като в резултат общият търговски баланс на ЕС ще се увеличи леко.

Проучването признава, че някои чувствителни сектори, по-специално говеждо, овче, птиче месо, ориз и захар, се очаква да се сблъскат с повишена конкуренция от десетте партньора, посочени в проучването.

Това заключение потвърждава настоящия подход на ЕС за систематична защита на чувствителните сектори с внимателно калибрирани тарифни квоти. Този основен инструмент в търговските споразумения може да помогне за смекчаване на възможни смущения на пазара, като така осигури защита на земеделските стопани и производителите на селскостопански храни в ЕС.

За първи път проучването на Комисията разглежда и въздействието върху селското стопанство на ЕС на търговските споразумения, сключени наскоро от Великобритания с Австралия, Нова Зеландия и страните членки на Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP).

Проучването показва, че тези търговски партньори ще вземат някои дялове от производителите от ЕС на пазара на Великобритания. В резултат на това въздействието ще бъде ограничено и все още се очаква ЕС да остане сред основните доставчици на Обединеното кралство.

Въпреки това се очакват известни въздействия за сектори като говеждо месо, вино и други напитки (и тютюн), преработени храни, млечни продукти и овче месо. Все пак общото положително въздействие на десетте търговски споразумения, които биха могли да влязат в сила, ще компенсира пазарните загуби от търговската програма на Великобритания. То демонстрира значението на диверсификацията както на експортните пазари, така и на източниците на внос.

Контекст

Проучването е втората актуализация на първоначалното проучване от 2016 г. относно кумулативното икономическо въздействие на предстоящите търговски споразумения върху селското стопанство на ЕС.

Първата актуализация беше публикувана през 2021 г. Тя има за цел да предостави ценна информация за политиците и преговарящите относно връзката между търговската програма на ЕС и селското стопанство на ЕС, като оценява два различни сценария в зависимост от степента на усилията за либерализация. То не замества по-широките и по-подробни оценки на въздействието, извършвани за всяко отделно договаряне на търговско споразумение.

В новото проучване анализираният по-амбициозен сценарий съответства на пълна либерализация на 98,5 процента от всички продукти и частично намаление на митата от 50 процента за останалите продукти, докато по-консервативният сценарий би бил либерализация на 97 процента и 25 процента намаляване на митата за останалите продукти.

Използваният модел разчита на тарифата през 2014 г., 2022 г. и прогноза за 2032 г. Търговски споразумения, влезли в сила преди няколко години (например с Швейцария, Украйна, Колумбия, Перу, Еквадор, Южна Корея, Канада, Япония или Виетнам), са взети предвид в базовата линия, както и автономните търговски мерки с Украйна за 2022 г. Интерактивна инфографика позволява на читателите да визуализират всички резултати от модела, включени в проучването.