Повишение на бизнес климата и потребителското доверие

През декември 2022 г. бизнес климатът и показателят за доверието на потребителите се повишиха. При индикаторът за бизнес климата нарастването бе с 2 пункта и той достигна най- високата си стойност за 2022 г. Това пише в Месечния обзор на българската икономика, подготвян от Министерството на финансите. Използвани са данни към 16 януари.

Броят на регистрираните безработни към края на 2022 г. достигна 153 944 души, което бе с 2,1 на сто по-малко спрямо техния брой в края на предходната година. В края на календарната година обявяваните нови свободни работни места традиционно са малко и все още е твърде рано да се прецени, дали това е инцидентно явление или начало на тенденция, която да е изпреварващ сигнал за намаляло търсене на труд на първичния трудов пазар, посочват експертите на МФ.

През декември 2022 г. месечната инфлация според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) бе 0,8 на сто.

Цените на услугите се повишиха средно с 2,1 на сто и имаха най-голям принос (0,58 пр.п.) за нарастване на общия индекс спрямо предходния месец. Поскъпването в групата се дължеше основно на сезонното повишение преди празниците в цените на пакетни почивки и настаняване с 10,1 на сто, както и билетите за международни полети средно с 45,2 на сто.

При нехранителните стоки поскъпване имаше при тези с недълготраен характер с 2,2 на сто, с принос най-вече от по-високите цени на фармацевтичните продукти.

Храните и безалкохолните напитки поскъпнаха с по-бавен темп в сравнение с предходните месеци – средно с 0,8 на сто спрямо ноември, като повишението в цените на основни хранителни продукти продължава.

Поевтиняване през месеца бе отчетено при енергийните стоки, формирано най-вече от по-ниските цени на транспортните горива през месеца с 5,8 на сто, докато природният газ за домакинствата поскъпна с 14,9 на сто във връзка с утвърдената от КЕВР по-висока цена за декември 2022 г.

Средногодишната инфлация за 2022 г. според ХИПЦ възлезе на 13 процента. Годишният темп на инфлация към края на годината бе 14,3 на сто, като остана без промяна от предходния месец.

Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки регистрираха най-високо нарастване (26,0 на сто на годишна база) и съответно най-висок принос (5,92 пр.п.) спрямо декември 2021 г.

Инфлацията при енергийните стоки бе водеща в началото на годината, но поради базов ефект и низходящата динамика при цените на съответните суровини се забави съществено през второто полугодие до 12,7 на сто в края на 2022 г.

Базисната инфлация (от общия индекс са изключени енергийните стоки и непреработените храни) продължи да нараства до 13,9 на сто на годишна база. Това се дължеше на вторичните ефекти от поскъпването при енергията и храните, нарастването на разходите за труд и същественото повишение в цените на стоките от внос. Ускорение в поскъпването имаше както при услугите, така и при неенергийните нехранителни стоки, съответно до 12,1 на сто и 10,2 на сто, пишат от финансовото министерство.

През октомври 2022 г., дефицитът по текущата сметка се увеличи до 177,1 млн. евро от 24,3 млн. евро през октомври 2021 г. Влошаването се дължеше на разширяването на търговския дефицит от 257,9 млн. евро до текущото ниво от 571,6 млн. евро.

Растежът на износа на стоки (с 36 на сто) се дължеше основно на износа към страни членки на ЕС, докато изпреварващият ръст на вноса (с 42,5 на сто) бе подкрепен най-вече от трети страни.

Балансът при услугите остана почти непроменен спрямо предходната година, като износът нарасна с 8,4 на сто, а вносът – с 15,1 на сто.

За периода януари-октомври 2022 г., излишъкът по текущата сметка бе равен на този за същия период на предходната година в размер на 0,7 на сто от БВП.

Брутният външен дълг нарасна с 6,8 на сто през октомври 2022 г. и възлезе на 53,2 на сто от прогнозния БВП.

Кредитът за частния сектор ускори нарастването си през ноември, след като се забавяше в предходните два месеца, и отчете годишен растеж от 13,5 на сто при 13,1 на сто в края на октомври. По-високият темп на частния кредит се дължеше на по-бързото нарастване както на кредитите за нефинансови предприятия, така и на тези за домакинствата. Фирмените кредити се увеличиха с 11,1 на сто на годишна база . Положителен принос за това имаха всички основни матуритетни сегменти, като най-голям принос през ноември имаха дългосрочните кредити.

Кредитите за домакинства също имаха по-висок темп на растеж от 15,5 на сто. От гледна точка на ръста на годишна база, потребителските кредити се ускориха от 13,8 на сто през октомври до 14,1 на сто през ноември, докато жилищните кредити почти запазиха темпа си от 18 на сто. Въпреки това, жилищните кредити имаха по-голям принос за месечното увеличение на кредитите за домакинства. Годишният растеж на цените на жилищата се ускори до 15,6 на сто през третото тримесечие на 2022 г., като основен принос за това имаше поскъпването при съществуващите жилищни имоти. Темпът на растеж на разходите за строителство на нови жилищни сгради продължи да се ускорява до 67,8 на сто на годишна база за същия период, основно движено от разходите за строителни материали. Сред шестте най-големи града, единствено повишението на цените в София бе над средното за страната (18,6 на сто на годишна база).

На национално ниво, броят на сделките с жилища отчете спад от 3,2 на сто през третото тримесечие спрямо второто, като годишният им растеж се забави до 7,1 на сто.

Показателят за продажбите на жилища според стойността също отчете значително забавяне до 17,9 на сто на годишна база през третото тримесечие, от 38 на сто през второто тримесечие. Сигнали за охлаждане на пазара имаше и от страна на данните на Агенция по вписванията. След същественото забавяне през първото полугодие, броят на сделките и вписаните ипотеки отчетоха отрицателно изменение на годишна база през третото и четвъртото тримесечие, като общо за годината също отчетоха спад, съответно от 2,1 на сто и 1,1 на сто.

Среднопретеглените лихвени проценти по кредитите през ноември се повишиха във всички институционални сегменти. В най-голяма степен нарасна средната цена на потребителските кредити (с 41 базисни точки (б.т.) спрямо октомври). Средните проценти по корпоративните и жилищните кредити се увеличиха съответно с 20 и 7 б.т. Среднопретегленият лихвен процент по срочни депозити също отчете повишение през ноември с 20 б.т.

Към ноември 2022 г. балансът по Консолидираната фискална програма бе отрицателен в размер на 0,2 на сто от прогнозния БВП. Нарастването на приходите и помощите (18,2 на сто) бе изпреварено от растежа на общите разходи (20,6 на сто). Повишението на приходите се дължеше най-вече на данъчните приходи и в по-малка степен – на неданъчните. Сред данъчните приходи, основен принос имаха косвените данъци, с нарастване от 13 на сто на годишна база. Водещи бяха приходите от ДДС, които се увеличиха с 60,2 на сто от сделки от внос, при спад от 4,2 на сто на приходите от ДДС от сделки в страната. Постъпленията от преки данъци се повишиха с 20,3 на сто, от които от корпоративни данъци – с 35 на сто. При приходите от социално- и здравноосигурителни вноски също бе отчетено нарастване, от 12,3 на сто, в резултат от покачването на заплатите и на максималния осигурителен доход.

През ноември, в съответствие с програмата за компенсиране на небитови клиенти на електроенергия, продължи прехвърлянето на целеви вноски от държавните енергийни компании в бюджета. Програмата е в изпълнение от юли и за петмесечния период от фирмите към Фонд Сигурност на електроенергийната система" са прехвърлени около 3 млрд. лв., след което средствата са използват за покриване на разходи за потребена електроенергия. Съответно, водещ принос за нарастването на общите фискални разходи и през ноември имаха изплатените субсидии. Социалните разходи (с повишение от 13 на сто), следвани от плащания за издръжка (26.4 на сто) и персонал (10 на сто) и капиталовите разходи (31.2 на сто) също подкрепиха увеличението.

Размерът на държавния дълг към края на ноември бе 22,8 на сто от прогнозния БВП, практически без промяна в сравнение с предходния месец. Това съотношение бе по-ниско спрямо година по-рано, въпреки по-високото ниво на дълга, като отразява по-бързото нарастване на номиналния БВП.