Под 30% гори след Освобождението, 40% са днес

На 7 април по традиция отбелязваме Седмицата на гората. Тази година е по-специална,
защото честваме и 100 години от началото на висшето лесовъдско образование. Точно сега е
време да отдадем заслужено внимание на лесовъдите у нас, защото благодарение на тях
страната ни разполага с такова зелено богатство.

Нека да припомним факти, които малцина знаят. След Освобождението на България горите
заемат под 30% и са в лошо състояние. За сравнение днес те са близо 40% от територията
на страната.

Масовото обезлесяване на България започва по времена османското робство
заради стопанската дейност на хората – употреба на пасища и сечи, а също така и
многобройните битки между Русия и Турция от XIV до XIX век.

Точно в периода на
Освобождението бележитият български лесовъд Константин Байкушев описва нашите гори
като напълно развалени и опустошени, около населените места те са напълно изсечени, а
планините - в лошо здравословно състояние.

По същото време Витоша е била напълно
обезлесена. Малцина знаят, че южните склонове на Стара планина например са били
оголени. Шипка и селищата около Казанлък страдат от природни бедствия. Следствие на
човешката дейност почвата ерозира и води до сериозни наводнения. През 19 в. всяка година
от порои загиват стотици хора и животни.

През 1905 г. стартира първото масово залесяване, организирано от френския лесовъд
Феликс Вожели – по покана на българското правителство, той започва дейност по
овладяване на пороите в района на град Казанлък. Той прави и обща оценка на българските
гори през 1911 г. - 90% от залесените площи са покрити с нискостъблени и подрязани
дървета.

За сведение към 2020 г. нискостъблените гори заемат едва 12 %.
През XX век лесовъдите се включват активно и дават старт на мащабни залесявания,
изграждайки нещо като Зелен вал на българските гори. Начинанието им не е никак лесно –
отначало хората не приемат еднозначно залесяванията.

Нещо повече, горски служители са
обект на физическа саморазправа, а фиданките масово биват унищожавани. Но въпреки
това лесовъдите успяват. Те устояват и по времето на плановата икономика, като спасяват
отново горите от унищожение през – 50-60 те години на 20 в., когато ползването е
превишавало прираста.

Лесовъдите в наше време търпят отново атаки, защото често са обвинявани, че секат
погоголовно и горите са унищожени. Това обаче не отговаря на фактите – горските ресурси
са в добро състояние.

Нещо повече - България е сред водещите в Европа страни по
биоразнообразие, съхранени гори и горски територии. Ние сме първата страна в Европа,
която е успяла да постави под защита 35% от националната си територия и под строга
защита над 12% от горите.

Експертите обаче алармират, че сме поставени пред ново предизвикателство – горите ни
трайно застаряват, a в следствие на климатичните промени, те стават много по-уязвими и
трябва да се възобновяват.

За съжаление преобладаващото мнение е точно обратното – че
горите не бива да се секат и трябва да се съхранят максимално. Затова е нужно да оставим
лесовъдите, които са учили как да се грижат за горите, да си свършат работа. Сечта не бива

да се възприема като мръсна дума. Напротив, когато е извършена с научно обосновани цели,
е полезна и важна за възстановяване на ресурсите.

БКДМП от няколко години реализира кампания в защита на горите и подкрепа на дейността
на лесовъдите. Да не забравяме, че те са учили и квалифицирали точно с мисия да
стопанисват и опазват българската гора. Това е от изключително значение, за да могат
бъдещите поколения да се наслаждават на зеленото богатство на България!

Освен това
секторите горско стопанство и промишленост са важни за страната ни, защото осигуряват
препитание на стотици хора от планинските и слабонаселени региони.