Подвеждаща клауза при застраховка „земетресение”

Силвия Стоядинова
След почти всяко по-голямо природно бедствие – наводнение, земетресение, свлачища и т.н. интересът към имотните застраховки нараства силно. Според НСИ в страната има 3. 8 млн. жилища, но едва 8,5% от тях са застраховани срещу земетресение, показват данни на Комисията за финансов надзор. В две-три държави на Европа застраховането на имоти е задължително. В Турция например около 30% от хората имат застраховки на имотите си, а във Франция близо 90%. „Застраховката на дома не е лукс, а напротив, на достъпна цена дава сигурност на дома и имуществото”,коментира Пламен Ялъмов – главен изпълнителен директор на ЗАД Алианц България. Компанията към момента ще изплати над 1 млн.лв. обезщетения по заявените 830 щети, вследствие на земетресението в Перник от 22 май т.г.
Какво е най-важно при застраховка „земетресение”?
По принцип застраховката земетресение не се отнася към основните покрития. При сключване на имуществена застраховка задължително основното покритие е пожар, природни бедствия и аварии. Ако клиентът пожелае, може да се добавят допълнителни рискове. Такива допълнителни рискове са именно земетресение, кражба и др. Застраховка „земетресение” за имот на стойност 100 000 лв. е около е 80 лв. на година, като в определени месеци някои от застрахователните дружества правят и промоции на половин цена.

Друг важен факт е, че в почти всяка застрахователна компания има допълнителна опция самоучастие към застраховката „земетресение”, която може да бъде до 2% от застрахователната сума. Тоест ако един апартамент е застрахован за 50 000 лв., то тогава самоучастието от 2% е 1000 лв., което означава, че ако щетите са до 1000 лв., то клиентът ги покрива за своя сметка. Ако обаче щетите са до 5000 лв., тогава клиентът заплаща 1000 лв., а компанията останалите 4000 лв. Този факт е малко известен на гражданите. Би било коректно от страна на служителите на съответните компании да обясняват тази важна подробност на клиентите си, но се оказва, че не винаги го правят. Някои от имуществените застрахователи се оправдават с това, че допълнителната опция самоучастие е посочена в общите договори, които обикновено са дълги 10 страници … Има и застрахователни компании, при които нямат опция самоучастие. За покритие на риска "земетресение" се определя отделна цена, която зависи от земетръсната зона*, в която се намира обектът на застраховане, коментират от застрахователно дружестно Евроинс. /Към момента около 150 застраховани лица, от които 40 са от община Перник и община Радомир са потърсили обезщетение за земетресението от дружеството/.
За недвижим имот, находящ се на територията на област София, базовата годишна цена за риск "земетресение" е 35 лв., ако жилището е застраховано за 50 000 лв. и 70 лв., ако е застраховано за 100 000 лв., без да са приложени отстъпки.
Кога не се изплаща застраховка „земетресение”?
Повечето от застрахователните дружества не покриват щети от риска "земетресение" при: нарушени строително-технически норми и изисквания, строителен недостатък, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития; щети, съществуващи преди началото на застраховката; застрахователното събитие е предизвикано от действие или бездействие, поради небрежност от страна на Застрахования; щетите са настъпили вследствие на увреждане или унищожаване на застраховани имущества при неправилна експлоатация; преки щети, дължащи се на собствен недостатък на погиналото или увреденото имущество, постепенно увреждане вследствие обичайна употреба; щети, причинени от вълни-цунами или наводнение в резултат от земетресение.
На какви условия трябва да отговаря имотът, за да се застрахова?
Сградата, подлежаща на застраховане, следва да е масивна /вкл. незавършено строителство/, да отговаря на нормативните изисквания за ползване и експлоатация. Цената за застраховане срещу риска „земетресение” не зависи от годината на построяване на недвижимото имущество, но е в зависимост от земетръсната зона на населеното място, в което се намира, както и от вида сграда в зависимост от предназначението й.
Идеята за катастрофичен пул
Темата за катастрофичния пул не е нова. Тя се обсъжда в последните 10 години след всяко по-силно земетресение. Пулът е различен от индивидуалната застраховка. Според повечето застрахователи основната роля в него трябва да е на държавата. За EconomyNews.bg изпълнителният директор на Евроинс Антон Пиронски коментира, че дружеството е против въвеждане на задължително застраховане на недвижимото имущество на населението със събиране на застрахователните премии по административен ред. По думите му то би унищожило пазара на имущественото застраховане на физически лица.
Според Асоциацията на българските застрахователи трябва да се проведе широка обществена дискусия дали застраховката срещу катастрофични рискове да бъде задължителна. Около 10 млн. лева вероятно ще платят застрахователите за щетите от земетресението в София и Перник от 22-ри май. Данните не са окончателни защото само 10 от общо 20 застрахователи са подали данните си.