Подземна легенда: лондонското метро на 150 г.

Михаел Донхаузер, Брита Гюрке, агенция DPA
Омраза и любов - това са отношенията между лондончани и тяхната "тръба". Преди 150 години, на 10 януари, първото метро в света започва работа, свързвайки станциите "Падигтън" и "Фарингдън". Днес с 400-те си километра лондонско метро е второто по големина в света.

"Внимавай за дупката!" - процепът между влака и перона определено изисква внимание. По 270-те станции на лондонското метро това предупреждение се чува десетки хиляди пъти всеки ден. За мнозина сред милионите туристи, които всеки ден посещават лондонското метро като своеобразен анти-атракцион, този апел е част от британския фолклор. Всъщност годишно има около 80 злополуки, при които пътници са стъпили в дупката и повечето от тях са пострадали тежко.
Отдавна вече лондонската подземна железница не е на висотата на времето. Сигурност, ефективност, удобство - напредналата възраст на тракащото, скърцащо, често закъсняващо метро личи отвсякъде. Входовете и изходите често са твърде тесни, пероните - недостатъчно широки. Малко станции имат врати за сигурност, които да попречат на пътниците да паднат на релсите. До 2006 година все още е имало дървени ескалатори. Дега правителството е решило до 2036 година да похарчи огромната сума от 16 милиарда британски лири за модернизиране на "тръбата", както наричат метрото заради кръглата форма на шахтите и влаковите тунели. Вече са оползотворени над 6 млрд. лири.
Към момента на летните олимпийски игри през 2012 година "тръбата" бе вече 149 годишна и още веднъж показа какво може. "През олимпийските и параолимпийските игри отчетохме най-ниското ниво на аварии и смущения на трафика", съобщи с гордост транспортната компания Transport for London. При това точно в този период метрото постигна пикови резултати по единайсетте си линии. В най-натоварения ден системата отчете над 4 млн. пътници спрямо 3,3 млн. в обикновен натоварен ден. През заплетената мрежа на лондонската подземна железница годишно биват превозвани над един милиард пътници, а около половината от 402-километровите релси всъщност са на повърхността.
Преди 150 години обаче никой не мисли за подобни олимпийски постижения. Влакове под земята? Малко преди откриването на метрото вестник "Times" пише, че "самата идея е обида за здравия човешки разум". Настроенията се люшкат между скептицизъм и техническо въодушевление. Прагматизмът обаче бързо надвива идеологическите въпроси. Още през първата година 11,8 млн. пътници използват "Metropolitan Line" - първата линия на метрото. Самият Лондон тогава има 3,2 млн. жители. Скоро в метрото един до друг седят представители на всички обществени слоеве, въпреки че то е особено предпочитано от работниците. На тях то предлага възможност да напуснат тесните, нездравословни жилища в пренаселения център на града и да се преместят в по-големи жилища и къщи с градини в предградията. Потокът на лондончани, които всеки ден пътуват между предградията и центъра, се засилва и градът вече се простира до районите, където преди е имало малки селца. Тази тенденция продължава с десетилетия. През 1926 година е открита линията "Northern Line" до тогавашното селце Мордън, в което живеят 1000 души, а пет години по-късно жителите вече са 12 600. Без "тръбата" днешен Лондон би изглеждал съвсем различно.
През първите десетилетия от повече или по-малко организираното прокарване на линиите, което и днес предизвиква учудване сред туристите, застанали пред картата на метрото, няма и помен. След откриването на "Metropolitan Line" стъпка по стъпка частни предприемачи отварят нови линии. Настава значителен хаос, сред чиито последици е и това, че днес има над 40 станции, които не се използват. Едва по-късно са построени свързващи отсечки, а общото название "лондонско метро" се появява през 1908 година. Първите линии не са на голяма дълбочина. Първоначално използваният метод включва прокопаване на канал, който след това се покрива. Често каналите следват уличното движение, а стотици хора били принудени да напуснат домовете си. Към края на 19 век строителите започват да прокарват тунели и по този начин откриват неподозирани възможности за разширяване на мрежата.
През Втората световна война дълбочината на тунелите спасява хиляди човешки животи. Лондончани използват метрото като бункери, където да се укриват от бомбите на нацистите. Шахтите служат и като скривалища за предмети на изкуството, а войската "обзавежда" в тях контролни центрове за противовъздушната отбрана.
Дълбоките тунели обаче крият и опасности. През 1987 година при пожар на станция "Кингс крос" загиват 31 души. След това са въведени по-строги правила за противопожарна безопасност и многобройни нови мерки, включително и забрана за пушенето на станциите. На 7 юли 2005 година пък Лондон преживява най-тежкия терористичен удар в историята си - бомби избухват в три влака на метрото и в един автобус, причинявайки смъртта на 52 души. Днес лондонското метро е второто по големина в света след метрото в Шанхай и продължава да расте. В момента се строи линия в посока изток-запад, наречена Crossrail. Тя трябва да бъде по-нова, по-голяма, по-удобна и по-добра, а откриването й е планирано за 2018 година.

Куриози от първите дни на лондонското метро
Откриването на лондонското метро през 1863 година води до проблеми, непознати по-рано, които понякога са решавани по куриозен начин.
На тържествения банкет за откриване на първата линия на метрото на 10 януари 1863 година не присъства премиерът лорд Хенри Палмерстън. Тогава той е почти 80-годишен и заявява, че иска да остане възможно най-дълго време "над земята".
Първите влакове в метрото са задвижвани от парни двигатели. Въздухът в подземната железница бил толкова замърсен, че управата одобрила искането на машинистите да си пускат бради, които да филтрират въздуха.
Предприемачите, които експлоатирали първата подземна линия, твърдели, че лошият въздух "ободрява атмосфера" в тунелите и създава "един вид здравословно убежище за хора, страдащи от астма".
През първите години някои от влаковете нямали прозорци, тъй като според производителите в метрото просто няма какво да се гледа. Тези вагони били силно недолюбвани от пътниците и по-късно били направени по-удобни.
За да преодолеят страха на хората от първите ескалатори, водещи под земята, предприемачите назначили мъж с дървен крак, който демонстративно да се вози нагоре-надолу.
Още преди 150 години лондонското метро е превозвало 30 000 пътници дневно, а днес броят им е нараснал до 4 милиона.
 

/Превод от немски: БТА, снимки: интернет