Подкрепете прокурора*

Кеворк Кеворкян, в. Труд

Обречени сме да живеем с мутри.
Само защото направи Лили полковник - понеже бе пяла на предизборната му кампания в Сливен - бившият военен министър Цонев трябваше веднага да бъде натирен. Да не говорим, че имаше и купуване на гласове там. Тези неща обаче отдавна не правят впечатление у нас, политиците мутри наложиха своите правила. Медиите, с редки изключения, също отдавна са скарани с приличието. Понеже имат чиста съвест.
Когато военният министър - а всъщност някакъв си хлебар - разполага с безброй военни имоти на смешни цени, кой медиен собственик няма да толерира слабостите на хлебаря. Само вестник “Сега” системно се занимаваше с него, повечето от останалите медии се лигавеха с новия полковник - Лили, ах, колко си сладка. Да си шеф в армията и тя да пазарува хляб от твоя фирма - кой може дори да си въобрази това в един нормален свят. У нас обаче - и за медиите - това е напълно допустимо.
Хич не си въобразявайте, че от някоя телевизия можете да чуете нещо наистина смело - отдавна всяка доза храброст предварително се премерва с пипетката, а продуцентите нощуват със “Съновника на Рафаел” под възглавниците си. Зависимостта на журналистическата наемна ръка е достигнала апогея си, а комплексите на репортерите от богатите хора разяждат професията. Телевизиите не могат да разнищят нищо сами, присъстват единствено на аутопсии - но и тогава се държат предпазливо. Хлебарят Цонев сега е техният мъченик фаворитът на чувствителните им сърца.
Ах, колко брутално бил арестуван! Преди време същите медии разтерзаха един отличен лекар от “Пирогов”, понеже му бяха дали 60 евро - тогава бяха безжалостни, репортерите бяха като огладнели зверове. За 60 евро! Е, дотам е храбростта им. А сега става дума за 1000 пъти по-голяма сума, за цели 60 хиляди евро - и то документиран подкуп. При 60 хиляди ставаме обаче много милозливи.
Хлебарят бил унижаван, арестът му бил брутален и пр. глупости. 60 хиляди - дори да са монголски тугрици - разтреперват репортерите, те изпитват някаква слабост, а защо не и сладост. Забелязал съм, че поначало подкупите събуждат в тях особен респект. Защо ли?
Два дни поред в новините на Би Ти Ви се усукваха все около тази бруталност. Охотно намираха адвокатите на Цонев, но не и прокурорите, плурализмът не е валиден, когато става въпрос за министри - хлебари. Втората вечер направо ни занимаваха с шмекерии - как хлебарят щял да съди страната в Страсбург, понеже бил унизен.
Подкупът вече сякаш няма значение, на път е да бъде забравен, пропълзява отровната сянка на съмнението и подмяната.Това е днешна България - страна, скроена по адвокатски маниер.
Познавам мнозина от най-добрите български адвокати, приятел съм с някои от тях.
Христо Данов, например, беше забележителен юрист, но също и забележителен човек. Още в средата на 90-те години той се терзаеше от онова, което се случваше с професията му. Ако беше жив днес, той щеше да я прокълне. В поредицата на “Труд” за “Наглите” има един направо ужасяващ очерк, който дава представа колко дива страна сме. Повечето от касапите от тази група многократно са извършвали престъпления, но никога не са били осъждани - винаги са намирали начин да се измъкнат, може би понеже не са рязали уши и пръсти на адвокати или съдии. Но ние сме срещу бруталността, нали.
Има адвокатски кантори, които са известни с това, че могат да измъкнат от съда всеки негодник - мутра или министър, без значение, дори дявола могат да го пратят в рая. Известни са контактите им с личните им съдии, те дори не се крият. Арогантността на някои адвокати вече е безпределна.
Ако някой от групата на “Октоподите” само дори прошушне, че ще отреже кутрето, примерно, на адвокат Лулчева, тя ще вдигне врява до небесата. Не можете да си представите дори какво ще последва, каква мътна река от заклинания срещу МВР и прокуратурата. Но когато клиентите й отправят заплахи към прокурори и вътрешния министър, това са бръщолевения. Между другото, тя се самоцитира по един досадно комичен начин - била казала по някакъв повод, че е готова да разстреля парламентаристите, които били приели някакъв закон. За бръщолевенията обаче питайте пребития почти до смърт журналист Огнян Стефанов.
Адвокатите на хлебаря щели да пратят клипа с арестуването му в Страсбург.
Прилича ми на едновремешните напъни на някоя провинциална партийна организация да се гласува осъдителна телеграма до президента Никсън заради войната във Виетнам. Има и други клипове за изпращане - адвокатите да изчакат, та да си поделят пощенските разноски с прокуратурата. Например, онзи за комуникационната система на армията, поръчана от хлебаря. Между другото, само в репортажа на БНТ (Иво Никодимов) беше направена ясна връзка между ареста и тази афера. От Би Ти Ви от милозливост спестиха това.
И Диана Найденова упражняваше сарказма си в полза на хлебаря - защо не бил арестуван по подобен начин бившият здравен министър Нанев и пр. (“Нека говорят с Росен Петров”). Ако искаш да имаш добро бъдеще, скъпа, по-добре се порови в някои дела. “Труд” трябва да препечата още два или три пъти онази публикация за “Наглите” - а пък дано Диана или някой друг да отиде и да открие въпросните адвокати и съдии. Няма нужда да разговаря с тях - да им занесе отрязаното кутре на някой от отвлечените, и само да им погледа физиономиите.
Все пак най-жалки са някои уличници от масовата преса, които плачат за загубените ни свободи. Самите те поругават непрекъснато свободата на словото, изнасилват го брутално, не оставиха нищо чисто - но и те оплакват ареста на хлебаря.
Всъщност истински бруталното е съвсем различно. То непрекъснато ни се натрапва от телевизионния екран - например, с изповедта на някакъв педераст, който не се свени да сипе отвратителни лъжи за Лили. Или за Емил Димитров, понеже е покойник и няма как да се защити - и то под благосклонния поглед на водещите. Хлебарят бил страдал - а страданията на поруганата ни обща памет?
Разберете и подкрепете Роман - зам. градския прокурор на София Роман Василев, но всъщност подкрепете закона. Иначе ще си останете поданици на мутрите.
Чуйте внимателно още веднъж широко коментираната му реплика към хлебаря. Щом за бъбривите адвокати онзи е светена вода - и това охотно се тиражира от телевизиите, защо пък за прокурора, който е адвокат на закона и разполага с доказателства, той да не е престъпник, защо? Прокурорът не е някакъв търчи- лъжи, който се препитава, като употребява закона като надуваема кукла.
Репликата е изречена от човек, който е достигнал предела си, понеже законът е стриван на прах пред очите му многократно от равнодушни и страхливи съдии и коварни адвокати. Днес адвокатите, с помощта на медиите, вече искат да запушат и устата на обвинението извън всичко останало.
Историята с хлебаря поначало беше с предизвестен край - понеже той беше подбран и наложен от царя, един напълно безразличен към общата ни съдба човек. И сега, разбира се, той мълчи. Правилно, царят никога не е гледал на политиката като на нещо смислено, това за него е някакъв алъш-вериш - накрая и с историята. Защо тогава някакъв дребен хитрец да не стане военен министър.

Бойко измънка нещо не особено разбираемо за репликата на прокурора. И това не му прави чест. Това не е случаят с неговия Нанев - между другото, сякаш изваден от вътрешния джоб на царя. За него можеш днес да кажеш, че стоиш зад гърба му, утре да го хвърлиш на прокуратурата, а след няколко часа да кажеш пък, че е честен човек.
А пък междувременно Нанев дава кръв и всички телевизии го показват - и няма засега по-сполучлива метафора на днешна България. Давам кръв, след като хвърлих в небитието 2 милиона лева държавни пари.
Словесните пируети на Бойко са забележителни, писал съм за това и друг път. Но сега зачестиха през критично кратки интервали от време. Освен това подозирам, че някои хитреци са влезли под кожата му и започват да го допингират, а той видимо обича да го хвалят. Нали е българският Хелмут Кол, обединителят на България, помните надявам се. Онзи, който изрече това, вече си получи наградата.
Съветниците на Б. Б. и на президента са в остър дефицит от идеи. Несръчността им беше очевидна при фантазното отстраняване на Първанов. Никой не спечели от тази селска вечеринка. Никой не се сети да подскаже и на Първанов, че срещата му с Дянков трябва да е само 3 минути, за да му зададе 3 въпроса: “Милиардер ли съм според вас? Казвали ли сте го някога? Грешно сте разбран, така ли? Мерси”. След което президентството да публикува съобщение с отговорите на Дянков. И толкоз.
А пък Б. Б. трябваше незабавно да се измъкне от процедурата за отстраняване - и пак щеше да спечели заради великодушието си. Но очевидно някой му влияе зле.
Парламентарните дебати показаха острата липса на сръчни оратори в партията му. Хората му получиха тежки удари - например ДПС (К. Костадинов) нокаутира депутата му Тошев, който навремето е бил в инициативния комитет за издигането на Първанов, а сега искаше отстраняването му. Б. Б. трябва да издаде окръжно, че пируетите са позволени единствено за вожда. Хората му се оказаха несръчни статисти в едно представление, което самите те бяха инсценирали. Невъзможно е, разбира се, Павел Димитров от ГЕРБ да се състезава с проф. Корнезов, който беше необичайно артистичен.
БСП си бяха в привичната форма - в насипно състояние, като стока от магазин на “Алди”. К. Добрев иронизира Б. Б., че бил мачкал ушите на Живков. Това свидетелство е от моя споменна книга, но звучи грубо, когато е извадено от контекста - друг път ще разкажа за тази история. Докато спешно не открият някой добър полемист, избраниците на Б. Б. могат да четат вестници в залата и да си траят.
Доста хора трябва да слушат по-внимателно Цветанов, за да не им изпопадат зъбите.
Много интересен би бил сега, след арестуването на съдията Сантиров, и един разговор със съдия Куцкова, макар че може би след десетина дни ще бъде още по-забавен.
Бандата на Юзеирови мина всяка граница - ето това беше истински бруталното събитие на седмицата. Няма да сме държава, ако бъдат търпени още дори един ден.
Да учредяваш етническа партия на Велики четвъртък с фес на глава! Тия типове открито ни се подиграват - онзи с феса не знаел какво носи на главата си, бил го купил обаче по време на екскурзия в Истанбул. Но ако го арестуват, което трябва вече да се случи, пак ще се намери репортер, който да оплаква феса, за адвокатите да не говорим. В случая обаче Марина Цекова от Би Ти Ви свърши забележителна работа и остави едно мрачно свидетелство за съдбовното ни нехайство към историята. Подгизнали сме от съображения и страхове. Харесвам Софи Маринова, но ме досрамя, като я видях да участва в това безчинство.

*Оригиналният текст в он-лайн изданието e:”Разберете Роман. Истински бруталното”