Подставени лица на българските компании

Мира Лазарова
Българският стопански свят беше изненадан от екзотичната съдба на Кремиковци, след като се оказа, че купувач на фалиралия металургичен комбинат е 26 годишен инженер, регистрирал фирмата си "Елтрейд къмпани" ЕООД преди месец. Той платил 31 млн.лв. първоначална вноска, но в определен период от време трябва да внеси и останалата сума, която възлиза на повече от 310 млн.лв. И докато всички се питаха откъде са средствата за покупка, официално съобщение на банката кредитор постави точка на догадките.
Първа инвестиционна банка е отпуснала кредит в размер на 59 млн. евро на "Елтрейд къмпани" ЕООД, съобщи банката. Според институцията компанията ще има възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината.
Става ясно още, че "Кремиковци" АД е познат като клиент на банката в продължение на приблизително 10 години от времето преди продажбата му на "Глобал Стийл Холдинг Лимитид" през 2005 година. Във връзка с това Първа инвестиционна банка познава добре производствените активи на комбината и за нас не беше трудно да направим оценката на рентабилността на проекта, отбелязва банката, като допълва, че комбинатът няма да замърсява въздуха в столицата, тъй като мръсните производства - коксохимическото и доменните пещи - не могат и няма да бъдат възстановени за  работа. Според банката част от производствата в "Кремиковци" АД могат да бъдат пуснати в експлоатация. Това са стоманодобивното производство и по-специално Пещ "3", Непрекъснатото разливане на стомана и Стан "1700". Дали и как ще стане това, е въпрос на преценка от страна на фирмата-купувач, посочват от банката.
С незначителни допълнителни инвестиции тези производства могат да бъдат възобновени, което ще осигури работа за приблизително 1000 души. Банката е правила анализ на очакваните парични потоци и при двата сценария - действащо предприятие и ликвидация на активите. И в двата случая нормата на възвращаемост на инвестицията покрива в достатъчна степен риска от проекта, се посочва в съобщението.

Въпреки че частите от пъзела Кремиковци се подреждат постепенно, съмненията остават по повод маниера на действие на българските компании - да купуват, продават, инвестират чрез подставени лица. Защото трудно може да се приеме, че реалният купувач на Кремиковци е фигурата, която се появи на търга. По стечение на обстоятелствата" "Елтрейд инженеринг" има един и същ адрес на седалище в София с известната компания за търговия с метали "Надин-Н" на Радослав Босилков. Адресът е София, ул. Перник 120. Босилков е собственик и на ред други фирми от фамилията "Надин". Една от тях е най-модерният на Балканите завод за рециклиране на бракувани електроуреди в Нови Искър. Заводът бе тържествено открит през лятото на миналата година от премиера Бойко Борисов и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Босилков притежава и компанията за металопреработка "Надин Метал", за търговия със скрап "Надин Комерс", за търговия с коли "Хит ауто Надин", за автопревози "Надин Транс" и други. Компаниите "Надин" са близки до Първа инвестиционна банка (ПИБ),
 

Ето мнението на Виктор Манев, управляващ съдружник на ММС, консултантска компания със сфера на дейност България и Балканите.

Г-н Манев, защо българските компании работят с подставени лица? Последният случай не е единствен. През миналата година 20 годишен младеж за малко не приватизира голямо летище в Североизточна България?
Виктор Манев: Хубав въпрос и много интересна тема, за която нямам много отговори. Хората, които стоят реално зад подобна оферта, за която ме питате, очевидно имат желание да останат анонимни за известно време. Въпреки това те предлагат добра оферта, която ще отговаря на закона. Евентуално ще спечелят, като в момента, когато се разбере, кой стои зад сделката, ще е изминало време, а сделката ще е изконсумирана.
Работи се с подставени лица защото реалните купувачи очакват значителен отзвук, който вероятно е негативен поради множество факти от минало, бъдещи планове, тип сделка. Когато бъдат реализирани ефектите от сделката, реалният инвеститор щастливо ще обяви, че е направил 150% възвращаемост на инвестирания капитал и ще го сложи на челно място в презентацията си.
Т.е. това е бизнес похват?
В.М.:Да.
Случвало ли се е ваши клиенти също да го правят?
В.М.:Не.
Защото са по-реномирани ли?
В.М.:Не само това. Клиентите и работата, която вършим , проектите и секторите, в които работим изискват внимание и отговорност - просто нямаме клиенти, които се вълнуват от подобни сделки. Казано по друг начин, клиентите ни не могат да се банкират с подобни сделки, тоест техните банки не биха им отпуснали пари за подобни сделки или структуриране на сделки. Банките, които ще финансират подобна сделка не са банките, с които работим в момента, макар че работим с всички банки.
Бизнес средата ли в екс социалистическите страни допускат такава форма на прикритост при покупка на фалирали компании?
В.М.:Навсякъде по света се допуска това при условие, че правоохранителната система го позволява. В съседна Турция, където работим, например е трудно да направиш подобна сделка.