Позиция: Законът за виното и спиртните напитки

DiVino
DiVino публикува позицията на Кантора Вино по новия Закон за виното и спиртните напитки, без намеса в съдържанието.
През последните седмици се радваме на неочакван, но ласкав интерес от страна на печатните и електронни медии към винения сектор, породен от решението на Министерски съвет най-сетне да разгледа и приеме проекта за нов закон за виното и спиртните напитки. Отчитайки положителната страна на всяка медийна кампания и безспорните й ползи за повишаване информираността на потребителите не можем да не отбележим няколко обезпокоителни факта. Дотолкова обезпокоителни, че не би следвало да останат незабелязани и некоментирани от професионалната общност.
На първо място, в приповдигнатото и на моменти дори тържествено оповестяване на проекта за нов закон, се установи една специфична риторика на радост от най-сетне постигнатото регулиране на сектора. Заговори се за налагането от тук на сетне на „производство на вино от грозде”, за „налагане на добри практики и установяване на стандарти за виното” и „предлагане на пазара само на истинско вино”. Впечатлението е, че с новия закон започва нова епоха във винопроизводството, която ще заличи някакви недобросъвестни, но наложени до момента практики. Общото впечатление е, че досега производителите необезпокоявано са заблуждавали потребителите до степен, че „никой няма вяра на виното в магазина”. Представители на министерство на земеделието (да не кажем самия министър) еуфорично оповестяват засилване на контрола едва ли не до степен на всеобщо криминализиране на действията на производителите.
Считаме, че тази наглед добронамерена кампания, невидимо работи срещу доброто име на сектора и на винопроизводителите. Ненужно, най-вероятно поради липса на знание, се подценяват усилията полагани от производителите в последните 10 години. Никой не споменава факта, че новия закон няма да въвежда нова ера във винопроизводството, а ще регулира сектора според новите европейски регламенти (приети впрочем през 2008 -2009 и въведени у нас 4 години по-късно). Новата европейска регламентация има цел да подобри конкурентноспособността, а не да „гони вещици”.
Повишаването на качеството на българското вино е безспорен факт, който е резултат от системните усилия на производителите през последните години и вино се произвежда от винено грозде не от дата на настоящото решение на Министерски съвет. Публично трябва да е известно, че винопроизводителите са едни от първите, които приеха европейски норми в своя сектор много преди това да беше станало задължително. Недопустимо е към тях да се отнасят като към „непокорни ученици”, които се ще разберат що е то регулация и контрол.
Необходимо е също така да стане известно, че производството на вино и производството на спиртни напитки, в т.ч. и гроздова ракия, са две специфични и напълно различни дейности. И като такива подлежат на различна регулация и контрол.
На второ място, оповестяването на засилването на контрола започва да наподобява на свещена мантра, от която се очаква да разреши някакви спотаени и недоизказани проблеми. Неясно защо след като въвеждаме европейски норми не се споменава, че контролът има за цел да създаде сигурност и да насърчи сектора като му осигури условия да бъде по-гъвкав и конкурентноспособен, а не да убие всяко желание за живот. Контролът, както си го представят медийно изявяващите се, ще бъде една голяма, но справедлива сопа проточила се от лозето, до избата през търговския обект, от която няма скриване. Говори се за завишените санкции, тук - таме дори за желание за криминализиране - все едно не става дума за производство на вино, а за специфична опасна за здравето дейност. И до сега имаше достатъчно нормативни форми, секторът да бъде прецизно регулиран. И той беше регулиран. Не винаги достатъчно успешно, но достатъчно всеобхватно. За всички е известно, че осъществяването на ефективен контрол е въпрос на прецизна политика и компетентен административен ресурс. А това не става с нов закон, а с друг вид усилия и воля. По отношение на контрола, съществени промени новият закон не предвижда, освен завишаването на санкциите, унищожаването на опасните продукти и оповестеното влизане на ИАЛВ в търговските обекти. Притеснението е, че новия закон толерира административните действия и бездействия прикривайки ги под „засилване на контрола”.
Без да коментираме качествата на закона, считаме че посоката на медийния интерес следва да бъде коригирана, чрез намеса на заинтересованите лица – производители и техни активни организации. Затова предлагаме, до медиите, дали трибуна на новия проект, да бъде изпратено становище, от което да става видно, че:
- Производството на вина с високо качество в България няма да започне с приемането на новия закон. Това е факт от последните години, резултат от усилията на производителите досега.
- И досега виното се е произвеждало от винено грозде. Недобросъвестните производители са известни в бранша, но през последните години правят все по-немощни усилия да компрометират вкупом сектора.
- Производството на вино в България е регулирано съобразно европейските норми с приемането на закона от 2002, който въпреки многократните промени въведе успешно нови правила в сектора.
- С новият закон не се въвеждат нови стандарти за производство на вино, а националното законодателство се синхронизира с една реформа в Европа започнала през 2007 и приключила през 2009.
- Производството на вино и досега е достатъчно добре регулиран сектор. Несполуките в това отношение не са резултат от липса на нормативна база, а от липса на последователна политика и административен капацитет.
- Производството на вино и производството на спиртни напитки са два различни и различно регулирани сектори.
- Безпринципното и самоцелно засилване на контрола не разрешава, а създава проблеми. В тази връзка „нарочените” за много беди малки производители, произвеждащи вино в домашни условия, могат да бъдат обхванати от подходяща за тях форма на регистрация, която да им дава възможност да продават своя продукт и това би решило проблема с контрол спрямо тях доста по-успешно от преследването им по сокаци и мазета.
- Производителите на вино в България са доста „напред” в европейското си образование и в този смисъл няма нужда да бъдат насърчавани по метода на превъзпитанието. Техният продукт е с доказано качество и само недобросъвестното говорене за „вино без наличие на грозде” е проблем в неговото утвърждаване на пазара.
- Новият закон е необходим, но той не е повратен момент в историята на българското винопроизводство, а еволюционен етап според европейското законодателство.
Предлагаме становището да бъде съгласувано с широк кръг производители и заинтересовани организации и да бъде предварително одобрено. Убедени сме, че все още от активността на винопроизводителите зависи защитата на престижа на бранша.