Позиция: Решение за „Бързата помощ”

При спешни състояния оказването на навременна медицинска помощ е решаващо за спасяване живота на болния. Отдавна е известно в медицината, че ако до десетата минута се окаже медицинска помощ и се направят нужните животоспасяващи манипулации има шансове за болния дори когато е спряло дишането и е спряло и сърцето. След 10-тата минута обаче дори да се възстановят тези основни жизнени функции с голяма вероятност са настъпили вече необратими увреждания в централната нервна система. Темата за проблемите за оказване на „бърза помощ „в гр. София са разисквани многократно през изминалите години и особено през настоящата година. Беше изтъкната основна причина ,че не достигат лекарските екипи. За това с заповед на Министъра на здравеопазването се искаше командироването на лекарски екипи от провинцията и командироването на лекари от гр. София за нуждите на „бързата помощ”. Въпреки всички взети мерки проблема си остана нерешен. Този факт сам за себе си би трябвало да провокира активизиране на мисловна дейност и се търсят причините и в друга посока /и/.При съществуващата организация и условия на големия град на усилен трафик дори лекарските екипи да се удвоят и утроят , няма да могат да стигнат до болния до 10-та минута.
Как тогава „Бързата помощ” да може да изпълнява предназначението си съгласно изискванията на медицинските норми в условията на гр. София ? На този въпрос би могъл да отговори почти всеки военен лекар, който е преминал курс по организация и тактика на медицинската служба /ОТМС / във ВМА на БА и има по-голям организационен и жизнен опит. Знае се поне от 70-80 години, а вероятно и повече години, че има един основополагащ принцип валиден за медицинското осигуряване на медицинските служби във военно време. Той се казва евакуация на болните „към себе си”. и означава осъществяване транспорта на болния до медицинския пункт или до военно-полевата болница при регламентирани разчети за евакуацията за определено време в зависимост от ландшафта. При равнинна местност се прави разчет да се изминат до 3-5 км .за 10-15 минути, а ако местността е планинска съответно разчетите са за 10 минути да се изминат примерно до 2 км. В противен случай ако се удължи времето на болния може да му изтече кръвта или няма да има шансове да оживее ако е спряло дишането или сърцето. Този принцип за евакуация „към себе си” е доказал ефективността си във военно време. Няма никаква обективна причина същият принцип да не се прилага успешно в мирно време в условията на големия град където условията са сравними ,но с тази разлика ,че не падат бомби . Какво би означавало приложението на принципа за евакуация на ранените и болните „към себе си” ако се приложи за условията на гр. София където има около 60 болници? .Ако се направи координатна система могат да се обособят поне пет зони :София-Център, София-Север, София –Юг, София. Изток и София –Запад. Във всяка от тях на територията им ще се види ,че попадат най-малко 10 болници. Почти във всяка от тези болници има „Спешно отделение”, а ако няма не представлява почти никакъв организационен или финансов проблем да се разкрие съвременно оборудвано „Спешно отделение„. Какво тогава следва да се направи ?
1. Към предварително определените болници, които имат оборудвани съвременни „Спешни отделения” в 5-те обособени зони в гр. София, следва само да се командироват равнопоставено за всичките 5-те зони екипи на „Спешната помощ”. При въвеждане на този принцип за евакуацията на ранените и болните, то при наличните 10 болници за всяка от 5-те зони ще може да се постига реално евакуацията на болните до 10-тата минута и в гр.София ще има адекватна на предназначението си „Бърза помощ”.
2. Със заповед на министъра на здравеопазването следва да се преформулира предмета и задачата на Центъра за ръководство на „бързата помощ” .При постъпване на сигнал за произшествие или за болен нуждаещ се от спешна медицинска помощ, диспечерите в нея за броени секунди /до 10-15 секунди /трябва да изчислят по координатната система и посочат от коя е най-близката болница респ. от коя зона да тръгне линейка с лекарския екип за да може да стигне до 10-та минута и тогава евакуацията на болния „към себе си” в големия град е възможна.
3.При такава организация на евакуацията на болните екипите на бързата помощ ще могат да осъществяват 2-3 пъти повече курсове, респ. ще обслужват 2-3 пъти повече болни. Така ще намалее необходимостта да се увеличава броя на екипите и командироват такива от болниците ,ще се увеличи 2-3 пъти ефективността на работата за единица време. Тогава следва поне да се удвоят заплатите на висококвалифицирания труд на лекарите в спешните екипи. Друг е въпросът каква е системата и нормативната база за контрол, проверка и поддържане специфичната квалификация и как се осигурява професионално развитие на тези лекари , дали има система за проверка и преподготовка на тези кадри ако има изобщо такава.

Преди доста години на една софийска улица се бяха скупчили хора при припаднал човек. Видях, че идва и линейка. Екипът на бързата помощ установиха, че няма т пулс, няма дишане. Тогава вместо да се започнат веднага реанимационни мероприятия за обдишване /с апарат „Амбу” или по друг начин, да се започне сърдечен масаж, електрошокове и т.н за възстановяване дишането и сърдечната дейност, екипът провери с електрокардиограма дали има сърдечна дейност. Като не се регистрира такава прибраха човека като труп в линейката Не съм специалист по интензивна терапия и реанимация нито имам специална подготовка за работна в спешна помощ и за това не бих могъл да съм категоричен дали е направено всичко. Хората от улицата говориха ,че линейката е дошла след 40-тата минута. Доколкото съм учил медицина остана едно чувство ,че вероятно е можело да се направи нещо повече, но също е важно дали линейките са били оборудвани тогава с нужната техника? Едва ли.
Има причини да не се решават с десетилетия неотложни и жизнено важни въпроси за живота и здравето на хората и не само в гр. София. Вероятно има субективни причини, психологически бариери на затвореност или надменност, може би междуведомствен феодализъм или липсата на адекватна нормативна база за преодоляване на тясно ведомствените интереси или междуведомствените бариери за комуникация на специалистите с различни специалности. Нужно е да се осъществява широко обсъждане при вземане на решение по важни обществено значими проблеми. Това сега или не става или се прави формално. Не на последно място е и възрастта на ръководните кадри в Министерството на здравеопазването /МЗ/. Би следвало да има възрастови ограничения и регламент примерно за „Директор на дирекция” в МЗ да не бъде назначаван специалист по-млад от 45 години .Това е така защото в медицината за разлика от всички други области на икономиката и живота са важни не само знанията и интелекта , несъмнено те са базата ,но не по-малко са важни натрупания житейски и професионален опит. Разбира се, че трябва да се повишат адекватно заплатите на лекарите и учителите защото с болен и необразован народ просто няма да имаме никакви шансове дори да си мечтаем за по-светло бъдеще на нацията и държавата ни.
Доц.Д-р В. Манев /Председател на здравна фондация „Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда „/www.immunо-bg.org /, основател на първата Лаборатория по клинична имунология във ВМА, носител на първата диплома у нас по специалността имунология/.