Пол и заплата

От общо 7,3 милиона българи при последното преброяване - у нас живеят около 3,6 милиона мъже и 3,7 милиона жени, сочат данните на НСИ. В края на 2012 г. икономически активни са били около 3 милиона българи или 47% от населението. Работещите мъже у нас са били 1,5 милиона, а работещите жени - 1 милион и 390 хиляди. Разликата в заплащането между мъжете и жените у нас е било около 12% в полза на силния пол, коетопоставя страната ни в средата на класацията в ЕС-27 за неравенство между половете по отношение на заплащането, отчитат данни на европейската статистика.
Според анализ на Евростат, цитиран от БТА  за разликата в заплащането между половете в страните на ЕС се регистрира сериозен дисбаланс между заплатите на мъжете и жените. Разликата в заплащането на работещите мъже и жени в ЕС в повечето случаи е във вреда на нежния пол, показват данни на европейската статистика. За икономиката като цяло - брутното почасово възнаграждение за жените в ЕС е средно с 16% по-ниско от това на мъжете. Разликата в заплащането между мъжете и жените в ЕС варира в рамките на 25 процентни пункта - най-ниският диапазон е в Словения /2%/, а най-високият - в Естония /27%/.

За България разликата в заплащането между мъжете и жените варира около 12%, което поставя страната ни в средата на тази своеобразна класация за ЕС-27. Първите 10 държави, където разликата в заплащането между половете е най-голяма са: Естония – 27%, Австрия - 24%, Германия, Чехия, Словакия и Англия - по 25%, Финландия, Унгария, Холандия и Кипър - по около 18%. Най-ниски разлики в заплащането между половете се отчитат в Словения – 2%, Полша – 4%, Италия – 6%, Люксембург – 8%, Белгия, Литва и Румъния – 10% и др.
Анализът дава информация и за разлика в заплащането между половете от гледна точка на непълно работно време и пълно работно време. Разликата в заплащането между мъжете и жените, които работят на непълно работно време е най-висока в Испания – 35%, Португалия – 31%, и Словакия – 23%. Най-ниските нива в заплащането за непълен работен ден са отчетени в Ирландия, България и Малта. За пълно работно време разликата в заплащането между половете варира в рамките на 20% - най-значителна е разликата в Германия и Словакия /20%/, а най-ниска е в Италия – 2%. Освен това анализът отбелязва и значителни разлики в заплащането между половете в частния и държавния сектор. В повечето страни на ЕС разликите в заплащането в частния сектор са много по-високи от тези в държавния сектор, като обяснението е, че служителите в държавния сектор са много по-защитени от колективните трудови договори. Най-висока разлика между частния и публичния сектор е регистрирана в Кипър – 25% и Румъния – 23%. Само в шест страни-членки на ЕС: България, Латвия, Унгария, Румъния, Финландия и Холандия - се наблюдава относителен паритет в заплащането мъже-жени в частния и публичния сектори. Според анализа на Евростат негативните данни за по-ниското заплащане на женския труд се дължат най-вече на последиците от прекъсване на работната кариера на жените вследствие на раждане, решения в семейната двойка за това женатада не работи в полза на семейния живот или от други специфични характеристики в отделните страни на ЕС.