Пол Кругман: Страхливият побойник Америка ...

Така завършват търговските войни. Не с гръм и трясък, а с празнословие. Според много медийни организации, САЩ и Китай са близо до сделка, която ще сложи край на търговската война. Съгласно това споразумение, Америка ще премахне повечето от митата, които наложи миналата година. Китай, от своя страна, също ще прекрати действието на ответните мита, ще направи някои промени в своите инвестиционни и конкурентни политики и ще насочи държавните предприятия да купуват определено количество американски селскостопански и енергийни продукти, пише нобеловият лауреат по икономика за труда си в сферата на теорията на международната търговия Пол Кругман в статия за авторитетното либерално издание The New York Times, представена без редакторска намеса.

Администрацията на Тръмп, разбира се, ще представи сделката като триумф. В действителност, обаче, това е много шум за нищо.
Както беше описано, сделката няма да допринесе много за реалните оплаквания относно китайската политика, които включват главно китайската систематична експроприация на интелектуална собственост. Нито пък ще направи много за справяне с необосновано мразения домашен любимец на Доналд Тръмп - дисбаланса в търговията между САЩ и Китай. Всъщност, Тръмп ще отстъпи.
Ако действително това се случи, то ще е повторение на това, което видяхме със Северноамериканското споразумение за свободна търговия, което американският президент нарече „най-лошата търговска сделка в историята“. В края на краищата, това, което Тръмп договори – Споразумението между САЩ, Мексико и Канада, или U.S.M.C.A. – беше много близо до предишното статукво. Експертите по търговия, които познавам, когато не го споменават като Сделката на селяните, го наричат „НАФТА 0.8“: по същество същото като НАФТА, но малко по-лошо.
Защо президентът, който изтъкна, че „търговските войни са добри и се печелят лесно“, размаха белия флаг? Най-вече защото печеленето не се оказва лесно.
Любимият на Тръмп стоков пазар мрази дори споменаването на търговска война. Няма широка подкрепа за протекционизма – всъщност, общественото мнение е много по-силно в подкрепа на свободната търговия, благодарение на управлението на Тръмп. И отговорите на китайците удариха тежко избирателите, от които зависи президентът, особено в земеделските щати.
Трябва да се отбележи, че споразумението с Китай все още не е факт. Тръмп все още може да отвори нов фронт в търговската война, срещу европейските автомобили. А Сделката на селяните чака одобрението на Конгреса и не е ясно какво ще направи Тръмп, ако това не се случи скоро.
Все пак, изглежда възможно, дори вероятно, в рамките на няколко месеца почти цялата търговска война да е в миналото. Така че, в ретроспекция всичко ще изглежда като преминала буря с няколко дългосрочни последствия?
Не, няма. Дори по-голямата част от митата да бъдат вдигнати, търговската война на Тръмп нанесе трайни вреди на американската репутация, а оттам и на глобалната икономика, която зависи от американското ръководство.
Сега целият свят знае две неща за нас. Първо, ние не сме надеждни – споразумение с Вашингтон е просто предложение, защото никога не знаеш кога президентът ще измисли някое извинение, за да го наруши. Второ, бият ни лесно: Президентът може да говори остро за търговията, но в класически побойнически маниер, той бяга, когато срещне реална съпротива.
По отношение на ненадеждността на САЩ помислете за начина, по който сегашната администрация третира Канада, вероятно най-дружелюбната съседка и най-твърдият съюзник, който някога е имала някоя нация. Въпреки поколенията на добри отношения и споразумението за свободна търговия, Тръмп наложи големи мита на канадския алуминий и стомана, като се позова на националната сигурност като оправдание. Това очевидно беше лицемерно - всъщност самият Тръмп по същество признава това, като обосновава тарифите вместо това като отмъщение за канадската политика за млечните продукти (която също беше лицемерна).
Урокът за света е, че на Америка не може да се вярва. Защо да правиш сделки със страна, която във всеки момент е готова да наложи санкции на най-добрите си съюзници и да лъже в очите за истинските причини?
Междувременно, внезапното отстъпление в конфронтацията с Китай показва, че говорим гръмко, но носим малка пръчка. Би било едно нещо, ако САЩ бяха променили курса по същество. Но толкова лесно отстъпване, след цялото позиране, в края на краищата, казва на света, че начинът да се справиш с Америка не е да се пазариш добросъвестно, а просто да заплашваш политическата основа на президента и може би да предложиш политически и други отстъпки. (Все още се чудя за тези етажи, които най-голямата китайска банка наема в Trump Tower.)
А що се отнася до отстъпките, автокрациите имат голямо предимство пред страните, които съблюдават върховенството на закона. Китай изглежда ще постигне отмяната на повече от митата на Тръмп, докато Канада продължава да страда от по-високите ставки върху стоманата.
И накрая, като подкопава международната система, Америка прави света по-лош както за себе си, така и за всички останали. Всъщност, разплащането идва веднага.
Световната търговска организация току-що даде на Америка голяма победа в спора за китайските селскостопански субсидии - но решението й вероятно е спорно, защото администрацията на Тръмп прекара последните две години в оскверняване на организацията и осакатяване на апелативния орган, който трябва да наложи решенията на СТО и в блокиране на назначенията, които биха дали на този търговски съд кворума, който му трябва, за да функционира.
Нека бъда ясен: Да няма търговска война е по-добре от това да има. Но пътят, по който администрацията на Тръмп вървя за търговските сделки, намали доверието и уважението към нас и сега сме много по-слаби, отколкото бяхме преди. Толкова за печеленето.

превод: агенция Фокус