Ползи и вреди от намаляването на ДДС

Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 

Поредният бранш - този път на хлебопроизводителите, поиска да бъде намалена ставката на косвения Данък върху добавената стойност (ДДС), а като резултат, цените на хляба щели да се понижат. Ако се стигне до намаляване на ДДС наполовина, това би довело до същия процент надолу в цената на хляба, пресмятат от бранша.

Така отново на дневен ред се появи дилемата за ползата и вредата от диференцираните ставки на ДДС, която оказва се досега не е намерила универсално решение, въпреки опитите на ЕС чрез различни директиви да ограничи данъчните нарушения и злоупотреби, много от които са свързани и с ДДС.

В интервю за една от националните телевизии преди два дни председателят на Сдружението на хлебопроизводителите Димитър Людиев обясни, че цената на електроенергията се стабилизира и не прогнозира повече от 5-10% увеличение. Явно той не отчиташе задълбочаване на кризата между Русия и Запада, свързана с Украйна, която вещае не понижаване, а увеличаване на цените на природния газ и респективно на електроенергията и други суровини.

Конкурентни предимства

Людиев посочи още един аргумент за намаляване на ДДС за хляба - принадлежността на страната ни към европейския пазар. "Когато колегите в този пазар плащат по-ниска електроенергия и по-малко ДДС, ние ставаме неконкурентоспособни. Затова настояваме за стабилност в цените на електроенергията и намаляване на ДДС", посочи председателят на Сдружението на хлебопроизводителите. Той обясни, че през последните 6-7 месеца браншът трудно се е справил с повишението на цената на тока, но смята, че ако се постигне стабилност при електроенергията, след това и суровините ще бъдат стабилизирани.

Отбелязани бяха и

трите фактора, които формират цената на хляба

Това са: енергията, трудът и данъците, които плащат хлебопроизводителите. Според Людиев, стабилност на цените на енергийните източници може да доведе до намаляване на цената на хляба.

Наблюденията на браншовата организация показват, че около средата на миналата година "почти е изчезнала сивата икономика" в сектора, но непредвидимите цени на електроенергията са вкарали хлебопроизводителите в една от най-тежките кризи. "Използвахме кредити, за да си платим електроенергията. Въпреки всичко помощите, които този месец бяха калкулирани в сметките за електроенергия, ни помогнаха доста", обясни председателят на Сдружението на хлебопроизводителите, но потвърди, че много малки предприятия в страната са затворили.

Искане за намаляване на ДДС не е първо на хлебопроизводителите

В края на август и началото на септември миналата година, когато зърното от полето още не беше влязло в мелниците, а цените на природния газ и електроенергията отбелязаха първите си рекорди, от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите поискаха ДДС за тях да бъде намален наполовина както за други браншове. В същото време, хлебопроизводителите казаха тогава, че изострената конкуренция между тях задържа цените ниски, но това не може да продължи дълго време.

Редно е да припомним и още един пазарен фактор, който хлебарите посочиха тогава като аргумент да поискат намаляване на ДДС. По време на жътвата пшеницата като борсова стока поскъпна с 50% спрямо изкупните цени преди година, което от бранша определиха като феномен. И друг фактор беше посочен в подкрепа на искането - заради пандемията и в подкрепа на определени бизнеси ДДС беше намален на 9% (виж по-долу за кои се отнася).

Към сегашното искане на хлебопроизводителите се присъедини и президентът Румен Радев, който преди седмица на среща с хлебопроизводители в Добрич призова да бъде намален на 9% ДДС за производството на хляб, определяйки го като стратегическо решение. Като аргумент, държавният глава изтъкна, че намаляването на ставката ще доведе до изсветляване на производството и до ефективна борба със сивата икономика.

В отговор, вицепремиерът и финансов министър Асен Василев заяви, че намаляването на ДДС няма да свали цената на хляба, "вече го видяхме в сектора на ресторантьорството". Той припомни, че в коалиционното споразумение не се предвиждат диференцирани ставки на данъка освен вече въведените по време на COVID пандемията.

Въпросът за диференцирана ставка на ДДС не е от вчера

още повече, че в ЕС има стандартни правила, но в същото време има и изключения, които дават свобода за прилагане на косвения данък в отделните страни от Съюза. Стандартните ставки на ДДС варират от най-ниската 15% в Кипър до най-високата 25% в Дания и Швеция. Във всички страни-членки, обаче, има и изключения - по-ниски от стандартните ставки за определени стоки и услуги.

Освен това, като данък върху потреблението, който се прилага за почти всички стоки и услуги, които се купуват и продават за употреба или консумация в ЕС,

ДДС е и "най-доходоносният"

Справка на Министерство на финансите показва, че за 2021 година приходите в бюджета от ДДС е най-висок в сравнение с останалите налози - до 12 978.5 млн. лева от 11 021.0 млн. лева през 2020 години или ръст от 17.75%. Следват постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски (12 229.6 млн. лева), от мита и акцизи (5 949.5 лева), от Данъка върху доходите на физическите лица (4 852.4 млн. лева).

Затова и намаляването на ДДС с 9% за определени бизнеси, предимно за услуги, предизвика толкова дискусии миналата година, когато бяха въведени като мярка за борба срещу COVID-19. След гласуване в парламента намалената ставка от 9% остава до 31 декември 2022 година за: настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения; за доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете; за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; за доставка на храни, подходящи за бебета или за малки деца по приложение № 4 от ЗДДС; за доставка на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4 от ЗДДС; за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници; за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения; както и прилагане на нулева ставка за ДДС на доставките на диагностични комплекти и ваксини срещу коронавируса.

Равносметката

обаче показва, че поради тази причина в хазната през настоящата година няма да влязат 265.3 млн. лв. от ДДС. В същото време, ако се повиши още повече събираемостта от останалите данъци и осигуровки, тази липса няма да е проблем да бъде компенсирана. Все пак тя представлява пренебрежимите 0.06% от всички постъпления от данъци, акцизи, мита и осигурителни вноски, които за 2021 година са били общо 40 876.3 млн. лева.

Справка на Института за пазарна икономика показва какъв ефект върху потребителските цени (инфлацията) оказва въвеждането на по-ниски ставки на косвения данък за определени стоки и услуги. В Гърция е въведена намалена ставка за заведенията за хранене през май 2019 г. - 13% при стандартна ставка от 24%. В първия месец след влизане в сила на понижението се отчита минимален спад на цените в ресторантите с около 0.2%, а в рамките на 12 месечен период дори се отчита нарастване от близо 2%. В по-общ план, дори на конкурентните пазари на хранителни стоки се вижда, че намалението на ставката само частично се пренася като намаление на крайната цена.

В Словакия през 2016 г. и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни продукти. Например при намаление на ставката за хляба от 24 на 9% (15 процентни пункта) в Румъния през 2013 г., средната цена спада с около 8-9%, като в същия период тя спада с над 2% и в България, тъй като цената на пшеницата на световните борси се понижава с около 40%. При намаление на ставката до 9% и за останалите хранителни стоки през 2015 г., средните цени в Румъния се понижават с 6%.

В Словакия ставката за хляб и мляко е намалена от 20 на 10 процента, като промяната в крайните цени е до 2.5%, при това в период, в който на европейския пазар е отбелязан сериозен спад на цената на суровото краве мляко.

Това показва, че няма реципрочност между процента на намаляване на ставката по ДДС с крайната потребителска цена, за която се отнася понижението на косвения данък. Последният пример е за България, както по-горе беше отбелязано. Намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бизенс не се отрази върху крайната цена на техните услуги, а от бранша обясниха, че възприемат тази мярка като подкрепа за бизнеса, а не за потребителите.

Преобладаващото мнение на икономисти е, че диференцираните ставки създават предпоставки за заобикаляне на закона и за данъчни измами. Затова се предлага, ако бюджетът може да си го позволи, ДДС да бъде намалено за всички потребителски стоки и услуги. Защото в противен случай се създава и впечатление за привилегировани бизнеси, които са успели да убедят управляващите, че са най-пострадалите, особено в конкретния случай с пандемията COVID-19./https://business.dir.bg/