Ползите за България от членство в ОИСР

Съветът за икономически анализи публикува анализ посветен на присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и българската икономика. Автори на изследването са членовете на СИА Пламен Ненов, Джефри Нилсен, Йото Йотов, както и Стефани Стефанова, младши сътрудник към СИА.

Присъединяването на България към ЕС бе ключова стъпка в нейното икономическо развитие и институционалното й сближаване със западните икономики. Следващият етап в това институционално сближаване е присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която обичайно се възприема като „Kлуб на развитите икономики“. Анализът разглежда някои основни икономически ефекти, свързани с присъединяването към ОИСР, особено за страни, сравними с България, като членовете на ОИСР от Източна Европа. 

Анализът показва, че за страни, при които качеството на институционалната рамка е сравнително ниско (като например Вишеградската група преди присъединяването им към ЕС) присъединяването към ОИСР води до трайни подобрения в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и качеството на нормативната уредба. Тези констатации следва да се приемат като добра новина за България, тъй като към 2022 г. някои от тези институционални показатели са по-ниски за България спрямо съответните нива за страните от Вишеградската група преди присъединяването им към ОИСР. Следователно присъединяването към ОИСР би подобрило качеството на институционалната рамка на България.

Освен институционалната конвергенция, присъединяването към ОИСР има положително въздействие и върху търговските потоци, особено в страните от Вишеградската група и Прибалтика, които имат общи исторически и икономически сходства с България. 

Въпреки че членството в ОИСР не води директно до намаляване на търговските разходи между членовете й, подобренията в качеството на институциите косвено спомагат за увеличението на търговските обеми. Следователно, с оглед на ясно изразените сравнителни предимства на страната, присъединяването към ОИСР би имало положителен косвен ефект върху търговските потоци и за България.

По отношение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), източноевропейските страни от Вишеградската група, които се присъединяват към ОИСР преди влизането си в ЕС, отбелязват значително увеличение на притока на ПЧИ. Тези ефекти също най-вероятно са свързани с институционални подобрения. За разлика от тях, при страните, които вече са членове на ЕС преди членството в ОИСР, като Словения и балтийските страни, не се наблюдава съществен ръст на ПЧИ, най-вероятно заради по-ограничените възможности за институционални подобрения за тази група страни. В допълнение, освен измеримите институционални подобрения, присъединяването към ОСИР има допълнителен репутационен ефект върху ПЧИ.

В обобщение, анализът показва, че присъединяването към ОИСР може да доведе до икономически ползи за България по отношение на подобреното качество на институциите, както и увеличението на търговията и преките чуждестранни инвестиции. Следователно основната препоръка на настоящия анализ е продължаване на правителствения ангажимент по своевременно постигане на институционалните стандарти на ОИСР.