Политика за редкоземните елементи

 Полина Трифонова, kommersant.ru

Руският президент Владимир Путин предложи американските правителствени агенции и компании да участват в съвместни проекти за добив на редкоземни метали. Русия разполага с 20% от запасите на такива суровини, но практически няма добив или преработка поради липса на технологии и стабилен пазар за продажби.

Освен това президентът предложи да се възобновят доставките на руски алуминий за американския пазар, който се готви за покачване на цените на този метал поради нови мита, както и да се обмисли съвместна работа между Руската федерация и Съединените щати по производството на алуминий, например в Красноярския край.

Инвестициите в подобен проект могат да достигнат 15 милиарда долара. Русия е готова да предложи на американските държавни структури и компании сътрудничество в проекти за добив на редкоземни метали, обяви руският президент Владимир Путин вечерта на 24 февруари.

Стенограма от интервюто му е публикувана на сайта на Кремъл. Както г-н Путин отбеляза, Русия има „с порядък повече ресурси от този вид, отколкото Украйна“. В същото време, добави той, това са доста капиталоемки инвестиции.

В същия ден Владимир Путин проведе среща за развитието на индустрията за добив на редкоземни метали, където обяви, че Руската федерация ще трябва да създаде пълен цикъл на индустрията за редкоземни и редкоземни метали, да осигури тяхното извличане и преработка чак до производството на готови високотехнологични стоки.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп също каза на 24 февруари, че САЩ се интересуват от „огромните запаси“ на Русия от редкоземни метали и други ценни ресурси. Г-н Тръмп съобщи, че обсъжда "големи сделки" за икономическо развитие с Владимир Путин. Групата на редкоземните метали включва 17 химични елемента, включително лантаниди, скандий и итрий.

Те се наричат ​​​​редкоземни поради малките си запаси в света - „рядко“ явление в дълбините. Всички те се характеризират с огнеупорност, а техните оксиди не се разтварят във вода. Днес търсенето на редкоземни метали нараства в световен мащаб поради използването им в радиоелектрониката, ядрената, машиностроенето, металургията, химическата, нефтохимическата, стъкларската и отбранителната промишленост.

Според проучване на Verified Market Research (VMR) глобалният пазар на редкоземни метали може да се удвои по размер до 2030 г., достигайки 10,78 милиарда долара, прогнозите на Research and Markets са, че пазарът ще нарасне от 7,62 милиарда долара през 2024 г. до 9,38 милиарда долара през 2028 г. Около 60% от световните запаси от редкоземни метали и около 15% от световното им производство са в Китай.

Според Rosnedra в Руската федерация запасите от редкоземни метали през 2024 г. се оценяват на 28,7 милиона тона в 18 проучени находища. Това са 20% от световните запаси.

Делът на Русия в производството на световния пазар обаче не надвишава 1% и в страната няма обработка на такива метали. Както многократно са обяснявали съответните ведомства и експерти, в допълнение към големите капиталови разходи още на ранните етапи на изпълнение на подобни проекти, в Руската федерация липсват индустриално доказани технологии за преработка на суровини, а находищата са разположени далеч от инфраструктурни съоръжения.

Компаниите са обезпокоени както от неясната перспектива за търсенето на тези метали, така и съответно от риска от замразяване на огромни инвестиции. Засега интересът към индустрията е ограничен почти изключително до държавни компании. Повечето от големите проекти за редки земни елементи са по същество замразени днес.

Сред тях е Томторское находище на ниобий и редкоземни метали (собственост на мениджърите на групата IST на Александър Несис) в Якутия, което има предварителна оценка на запасите от 11,4 милиона тона руда, съдържаща 0,7 милиона тона ниобиев оксид и 1,7 милиона тона редкоземни оксиди.

Както съобщиха източници на „Комерсант“, главният изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин в обръщението си към Владимир Путин е предложил да се използват средства от продажбата на корабостроителния комплекс „Звезда“ за разработването на находището.

Ак-Сугският подпочвен обект в Тува има балансови запаси от 78 хиляди тона молибден и 83,3 тона рений. Активът принадлежеше на структурата Intergeo на Михаил Прохоров, но през 2024 г. Rosnedra реши да отнеме лиценза на компанията поради нарушение на срока за изграждане на инфраструктурата.

В края на миналата година структура на Rostec спечели търга за правото да разработи находището. За да създаде проект за разработване на Павловското оловно-цинково находище на архипелага Нова Земля, Първата минна компания (част от Atomredmedzoloto, минното подразделение на Росатом) подписа меморандуми „за определяне на общи условия и намерения за по-нататъшно изпълнение“ с китайските NFC и Pauerite Limited. Документът беше подписан през март 2024 г., но подробности за изпълнението на проекта все още не се разкриват.

Сътрудничеството между Русия и Съединените щати може да не се ограничи до редкоземните метали, според интервю с Владимир Путин. Той отбеляза, че ако САЩ отворят своя пазар на алуминий, Русия може да доставя 2 милиона тона от метала годишно, което ще помогне за поддържане на цените.

Г-н Путин също предложи да се обмисли съвместна работа между Русия и Съединените щати по производството на алуминий, например в Красноярския край. Инвестициите в подобен проект могат да достигнат 15 милиарда долара.

Забраната за внос на руски алуминий в САЩ е в сила от април 2024 г. В същото време от 12 март тази година в САЩ влизат в сила 25-процентни мита за внос на стомана, алуминий и продукти от тях от други страни.

Собственото производство на алуминий в САЩ е 860 хиляди тона, а приблизително 30% от общото потребление се внася; преди това този обем се осигуряваше основно от канадски доставки. След тази новина акциите на Rusal и Norilsk Nickel на Московската борса поскъпнаха съответно с 6,5% и 7,1% до края на търговията. Към 10:25 ч. на 25 февруари акциите на Rusal се повишиха с 2,9%, акциите на Norilsk Nickel поскъпнаха с 0,9%.