Политиката се променя, тръбопроводите остават

в. "Хюриет", Мурат Йеткин

На 10 октомври в Истанбул бе подписано споразумение за строителството на трети тръбопровод, по който ще се транспортира природен газ от Русия в Турция.
      Съответни подписи бяха поставени в рамките на 23-ия Световен енергиен конгрес. Тръбата, която ще бъде положена по дъното на Черно море, бе наречена "Турски поток".
      Споразумение за изграждането на първия тръбопровод между Москва и Анкара бе подписано през 1984 г. при Тургут Йозал (осмият президент на Турция), когато Русия все още бе СССР. Тази тръба осигуряваше доставки на газ в Източна Тракия през Румъния и България.
      СССР се разпадна, Украйна стана независима, в отношенията с Русия се появиха проблеми, при доставките на газ в Турция започнаха прекъсвания. Турция, чиито потребности от газ през това време се увеличиха, откри формула в Черно море, която не включва териториите на други страни.
      По втория тръбопровод бе подписано споразумение през 1997 г., когато премиер на Турция бе Месут Йълмаз. Той бе наречен "Син поток". При изграждането на този тръбопровод се използва технология на италианската компания Ени. На церемонията по откриването й през 2003 г. в Самсун участваха Реджеп Тайип Ердоган, Владимир Путин и Силвио Берлускони - турски, руски и италиански премиери, които може да се каже, че добре се разбираха по между си.
       Сега Ердоган и Путин, в присъствието на които на 10 октомври в Истанбул министърът на енергетиката (на Турция) Берат Албайрак и руският му колега Александър Новак подписаха споразумение за изграждането на "Турски поток", са президенти на двете страни. Фактът, че същевременно Албайрак е зет на Ердоган, е още един показател за това, че президентът лично е заинтересован от големи енергийни проекти и им отдава особено значение.
       Берлускони вече го няма на политическата сцена. Заради санкциите на ЕС, въведени срещу Русия след намесата й в Украйна и анексирането на Крим, Италия също не присъства.
      Сред свидетелите на събитието в понеделник обаче бе и президентът на още една страна, която макар и не директно е участник в това споразумение - президентът на Азербайджан Илхам Алиев.
      Както е известно той реализира проекта ТАНАП (Трансанадолски газопровод) и проекта за предаване на азербайджански природен газ на европейските пазари, като двете тръби се сливат на турско-гръцката граница. Когато бъде изграден и газопроводът "Турски поток" по него ще тече газ за Турция, той ще се съедини с тази линия и ще стига до Европа.
      За икономическия растеж на страните от ЕС са необходими енергийни ресурси, но постепенното увеличаване на зависимостта от руски газ безпокои САЩ в стратегически план. А Русия има нужда да търгува с енергийни ресурси, за да поддържа други основни сфери на дейност като отбранителната и космическата промишленост.
       Това е актуално не само за Русия, но и за други пострадали от намаляването на цените на петрола държави като Азербайджан, Казахстан и Иран.
       Да не би да бяха случайни намесата и усилията на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев и на турския бизнесмен Джавит Чаглар, насочени към преодоляване на кризата, възникнала между Турция и Русия след свалянето на руския самолет?
      Колко трудно е сега, като погледнем вчерашната картина да повярваме, че едва преди няколко месеца Ердоган и Путин отправяха всякакви резки думи един към друг. Не е ли така?
      Когато обаче интересите са тези, които изискват промяната, се променят и реториката, и действията и политиката.
      Например, когато бе взето окончателно решение за провеждането на конгреса (Световния енергиен конгрес) в Турция (през 2014 г. след значителни усилия, положени от тогавашния президент Абдуллах Гюл) в отношенията между Турция и Израел имаше криза.
      Всъщност кризата продължи и тази година, когато съставът на поканените бе цялостно определен. Както помните, решението за нормализиране на отношенията с Израел бе обявено на 26 юни, ден преди аналогичните инициативи с Русия.
      В понеделник стана известно, че на посещение в Истанбул ще пристигне израелският министър на енергетиката Ювал Щайниц. Макар той да не бе поканен официално, той пристигна като гост на американския Атлантически съвет, който организира панелна дискусия в рамките на конгреса. Той също така се срещна с министъра на енергетиката на Турция Албайрак. Да води дискусията бе определен Ричард Морнингстар, който през 1999 г. е бил супервайзър на проекта за петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан в качеството на специален представител на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън.
      През 1984 г. Йозал, който подписа споразумение с Русия, каза: "Взаимната зависимост ще предотвратява кризи" и се оказа прав.
      Да, кризата в отношенията между Турция и Русия, възникна по друга причина, тръбопроводите не успяха да я предотвратят, но изиграха важна роля за скорошното преодоляване на тази криза.
      В нашия регион има още един тръбопровод, който ни кара да си спомним думите на Йозал.
     Това е израелски петролопровод, положен между терминалите Ашкелон по крайбрежието на Средиземно море и Ейлат по брега на Червено море. Ако тази тръба започне да се използва, тя ще бъде в състояние да отстрани зависимостта от Суецкия канал, контролиран от Египет, и танкерите, минаващи през него.
      Този тръбопровод бе построен през 1969 г., при равноправно партньорство на израелското правителство с още едно близкоизточно правителство.
      Ще попитате - с кое? Само да не си помислите, че ви разигравам - с Иран.
      Днес тази тръба не се използва.
      Някой ден обаче някой може да се сети за нея.
      Та нали злите думи, произнесени вчера, може да се заменят с усмивки на снимките.
      Променя се политиката, променят се дори режимите, но тръбопроводите остават.
 

/превод:БТА