АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Челната тройка за най-големи бизнес рискове у нас, според проучването, се допълва от макроикономически рискове (инфлация, дефлация, парични политики, програми за строги икономии) и законови и регулаторни промени (напр. Нови директиви, протекционизъм, екологични, социални и управленски изисквания за устойчивост) съответно с дял от 38 на сто и 31 на сто.
Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), Добромир Иванов, акцентира върху нуждата от устойчиви политики, които да подкрепят стартъп екосистемата. Очакванията му са през 2025 г. да стартират нови фондове, които да поставят по-силен фокус върху deep tech иновациите и връзката между науката и предприемачите.
Ще се разработват експертни анализи, стратегии, научно-обосновани политики и други рамкови документи за осигуряване на трансформацията в земеделието чрез качествени продукти и услуги. Предложението за откриване на Института е на ректора на Университета по хранителни технологии в Пловдив след решение на академичния съвет на висшето училище.
Законовите регулации и изисквания за въвеждане на ESG* политики и активности сред българския бизнес, са основният фактор, който кара компаниите да стават по-устойчиви и да се интересуват от темата. Това посочват 44% от фирмите, участвали в първото голямо и цялостно проучване по темата корпоративна устойчивости у нас.
Ако до преди 6-7 години парламентът се разглеждаше като гумен печат на администрацията, т.е. чиновниците изготвят проектите за политики, а депутатите нямат възможност да влияят качествено, то това отдавна не е така.
От по-чист въздух до права на работното място, еврокомисарите работят върху правила и политики, които са от основно значение за живота на близо 450 милиона европейци.
Един от важните ѝ елементи е, че ББР трябва да бъде основен участник в изпълнението на проекти с национална и стратегическа стойност, включително в сектори от първостепенно значение за публичните политики (отбрана, индустриализация, инфраструктура, здравеопазване, енергетика и др.).
Как градовете могат да се адаптират към климатичните промени коментираха кметове и експерти по време на международна конференция. Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро.
Община Пловдив спечели проект за рехабилитация и модернизация на уличното осветление в "Източен", "Западен" и "Южен" район, съобщи заместник-кметът по дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование Владимир Темелков. Общата му стойност е 1 994 853 с ДДС, като той ще бъде реализиран изцяло с европейско финансиране.
Проучването показва, че дори в случай на управляван преход, с по-подкрепящи енергийни политики на ЕС, разходите за енергия в Европа ще бъдат поне 50 на сто по-високи от тези в САЩ, Китай и Индия до 2050 г.