Политическите обещания в сектор "Правосъдие"

Политическите сили, като цяло, не разбират проблемите на съдебната система, от което следва и изначалната неизпълнимост на политическите програми в частта им за правосъдна реформа. Това е един от основните изводи от Анализ на политическите платформи в сектор "Правосъдие" в периода 2010-2017 г., разработен от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи (ЦЗОЗИ), в рамките на проект по Оперативна програма "Добро управление".

Проектът се осъществява в периода 2017-2018 г. и включва пет основни дейности:

1.Анализ на платформите на управляващите парламентарни мнозинства за развитието на съдебната реформа 2010-2017 г.

2.Анализ на стратегиите за развитие на съдебната реформа 2010-2017 г.

3.Анализ на законовата и подзаконова нормативна база в сферата на правораздаването преди и след приемането на стратегическите документи

4.Анализ на докладите за дейността на СГС, СРС, СОС, АССГ, АССО, АС София, ВКС и ВАС

5.Изготвяне на комплексен анализ, включващ анализите по т. 1 и 4, формиране на изводи и препоръки.

Основните изводи от първите две дейности по проекта бяха представени  от Николай Димитров, председател на УС на ЦЗОЗИ. 

Анализът на политическите платформи в периода 2010-2017 г. показва, че от общо 156 предвидени мерки в сектор "Правосъдие" са изпълнени едва 11, т.е. 7%. Частично изпълнени са 6% (10 мерки), а неизпълнени са 69% (108 мерки). За 18 от мерките (12%) няма данни за изпълнение.

"Това показва липсата на визия (дългосрочна и средносрочна) за реформа в системата. Освен това, мерките често са декларативни и твърде общи. Те не поставят конкретни цели, нито пък предоставят начина, по който да бъде постигнато изпълнението им", каза Николай Димитров. Според него, необходимо е по-широко участие на гражданското общество и организации в процеса по приемане, съответно – изпълнение на програмите и мерките.

Оценката на политическите платформи, в частта „Правосъдие и съдебна реформа“, е извършена на базата на 5 критерия:

Яснота и непротиворечивост на визията за съдебна реформа;

Ясно идентифициране на проблемите и предизвикателствата на съдебната система;

Предлагане на конкретни, специфични и реалистични законодателни мерки за справяне с проблемите;

Взаимовръзка с предходните програма на предишните мнозинства;

Включване в политическите програми на експертно мнение и позиции на органите на съдебната власт и обществени организации.

След направените проучвания, можем да обобщим, че:

Политическите сили като цяло не разбират проблемите на съдебната система, от което следва и изначалната неизпълнимост на програмите:

За посочения период са заложени общо 156 мерки на различните политически сили, участвали в управлението.

От тях изпълнени и/или частично изпълнени са едва 21 мерки (13%). Неизпълнени са 107 (69%). За 18 (12%) няма данни за изпълнение.

Това показва липсата на визия (дългосрочна и средносрочна) за реформа в системата.

Липсват ефективни механизми за отчетност на изпълнението на програмите на политическите сили, участващи в управлението.

Мерките често са декларативни и твърде общи. Те не поставят конкретни цели, нито пък предоставят начина, по който да бъде постигнато изпълнението им.

Липсва по-широко участие на гражданското общество и организации в процеса по приемане, съотв. – изпълнение на програмите.