Полша успя, България и другите не.

Марк Адоманис, сп. Forbes
Когато бившите комунистически страни се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 година, настъпи всеобща еуфория. След като бяха изкуствено отделени от Европа чрез мъртвата хватка на държавния социализъм - България, Румъния, Полша, Чехия,Унгария, Словакия, Латвия, Естония и Литва си върнаха полагащото им се място в света и се отдалечиха с много голяма крачка от историята на руско-съветско доминиране.
Тази еуфория до голяма степен бе разбираема. В крайна сметка през 2004 година ЕС изглеждаше доста солиден залог. Да, много от членките отчитаха по-бавен растеж от преди, но ЕС представляваше огромен, стабилен и нарастващ пазар, бе институция, способна да насърчава икономическата, правната и политическата реформа в бъдещите членки доста по-ефективно, отколкото и най-големите оптимисти си представяха. Инфлацията бе овладяна, демокрацията бе институционализация, Европейската централна банка (ЕЦБ) бе решила загадката как да управлява икономиката и оставаше само новите членки да се присъединят към клуба и да пожънат плодовете на неизбежното "сближаване" с техните по-богати съседи.

Оттогава обаче нещата не тръгнаха точно по план. Новите членки на ЕС бяха не само някои от най-тежко засегнатите при първоначалната криза, те бяха и сред държавите, които най-бавно се възстановиха от последиците от нея. Няколко страни, особено Унгария, са на път на практика никога да не достигнат предкризисните си максимуми на реален БВП, а в други, като България, възстановяването излезе извън релсите заради увеличените тарифи за комунални услуги.
Какво се случи с номиналния БВП след 2005 година. Полша се представи далеч по-добре от съседите си. Защо? Защо Полша се справи по-добре? Защото поляците проведоха строга парична политика и балансирани бюджети ли? Или защото съседите на Полша искаха лесни пари и бяха погълнати от усилия да преразпределят богатство от създателите на работни места? Не. Полша се представи по-добре до голяма степен защото вместо да прилага предпочитаната от европейския елит политика на икономии, приложи изключително гъвкава фискална и парична политика. Колкото и шокиращо да ни се струва, но това направи полската икономика по-издръжлива от икономиките на страните, прибегнали до затягане на коланите и икономии. Разликата в представянето на Полша и близките й съседи, които като посткомунистически държави са изправени пред много от същите икономически предизвикателства, не е резултат от "структурни" фактори, които са извън всякакъв контрол. Нито пък се дължи на притежаваните природни ресурси или някакви други "природни" различия. По-скоро огромната разлика е пряк резултат от обмислените избори, направени от хората, определящи икономическата политика. Няколко страни като Словакия, България и балтийските или избраха да приемат еврото, или да прикрепят валутите си към него, което прави валутите им изкуствено скъпи и стоките им по-малко конкурентоспособни на световните пазари. Други държави като Чехия предпочетоха да намаляват дефицита и да балансират бюджета въпреки трайната
икономическа слабост. Нито един от тези избори не бе предопределен: нямаше железен закон, че Полша трябва да има развързана кесия и големи бюджетни дефицити, както нямаше и закон, заповядващ на чехите да продължат с икономиите, които извадиха от релси крехката й икономика. От Полша се очакваше да обвърже валутата си с еврото като предварително условие за присъединяване към нещо, което всъщност (много мъдро) се въздържаше да направи.
Основният извод е, че политическите решения имат значение и, че голяма част от страданието, наблюдавано в поскомунистическа Източна Европа, където безработицата е висока и икономическият ръст още незначителен, е напълно излишна. Новите членки на ЕС биха могли да използват здравословна доза парични и фискални стимули, тъй като това би им помогнало да повторят впечатляващото следкризисно представяне на Полша. Вместо това те дори планират още затягане на коланите и още по-старателно да възприемат строгата парична политика на ЕЦБ, което само ще удължи бедите от последните пет години. Като имаме предвид какво се случи с Унгария, където демокрацията видимо ерозира, всички ние би следвало да сме ужасени от перспективата за безкрайна икономическа стагнация в най-новите членки на ЕС, тъй като такова икономическо страдание рано или късно ще донесе вредни политически последици. /Превод БТА

Бел.ред. на EconomyNews.bg /Публикуваме този текст заради неговата наивна и повърхностна гледна точка, изказана от автори, които за съжаление формират общественото мнение в ЕС и други западни структури, от които новите страни членки на ЕС, в това число и България, са сериозно зависими.

Заглавието е на EN.bg