Помощи за милиони

Петър Ганев & Филип Колев*, Институт за пазарна икономика

 

ДФ „Земеделие” публикува изчерпателен списък на бенефициентите, получили субсидии от ЕФГЗ (Европейски фонд за гарантиране на земеделието) и ЕЗФРСР (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони) за финансовата 2008 и 2009 г. Данните позволяват да се види обхвата на субсидиите, както и да се проследи какво е разпределението и къде реално са отишли парите.
Общият размер на субсидиите през 2009 г. е около 900 млн. лв., които са ориентировъчно поравно разпределени „за гарантиране на земеделието” (443 млн. лв.) и за „развитие на селските райони” (452 млн. лв.). Сумата наистина е внушителна, като е съпоставима с целия бюджет на София например.
Прави впечатление, че често бенефициенти взимат суми и по двете направления (тоест и от двата фонда), особено що се касае до големите бенефициенти. Помощите през 2009 г. варират от едва 23 стотинки до над 4,7 млн. лв. на бенефициент, като общата бройка на бенефициентите е 76 826. Точно 63 са бенефициентите, които са получили над 1 млн. лв. субсидии по двете направления.
Данните за финансовата 2009 г. не показват сериозна промяна в схемата на разпределение на средствата от предишни години. Запазва се тенденцията малък брой бенефициенти да получават огромната част от субсидиите, тоест наблюдава се сериозна концентрация на помощите.
За да анализираме разпределението на субсидиите, ще се концентрираме единствено върху директните плащания за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ-ДП). През 2009 г. средства по това направление са получили 71 828 земеделски производители. Общата сума на директните плащания се равнява на почти 409 млн. лв.
Сред земеделците онези 1 000, сдобили се с най-много средства от Фонда, са  получили около 194 млн. лв., или почти 47,5% от всички помощи. Най-облагодетелстваните 5 000 пък са получили общо почти 332 млн. лв., или 81% от общата сума на разпределените средства.
От всички 71 828 бенефициенти, 49 123 са получили суми, по-малки от 1 000 лв. Прави впечатление, че някои бенефициенти са получили изключително малки суми – например 1 801 земеделци са били подпомогнати (визираме единствено директните плащания) с под 100 лв. за цялата 2009 г. Възниква въпросът дали тези субсидии са оправдани и дали административните разходи (както на самите земеделци, така и на ДФ "Земеделие“) не надвишават ползите на подпомагането.
Друг начин да се анализират данните е бенефициентите да се разделят по децилни групи (т.е. да се разделят на 10 групи с равен брой земеделци). В конкретния случай първите девет децила обхващат по 7 183 земеделци, а десетият – 7 181.
Както е видно, средствата са силно концентрирани в първи децил. Това са над 351 млн. лв., или 86% от всички средства по програмата. Сумата е над 13 пъти по-голяма от тази, получена от бенефициентите, попадащи във втори децил. На практика директните плащания отиват почти изцяло в 1/10 от земеделските производители, докато при всички други помощта е по-скоро символична.
Този кратък преглед ясно показва огромния финансов ресурс, който бива насочван за подпомагане на земеделието и развиване на селските райони в България. Нещо повече, този ресурс е концентриран в малка група от хора, които често биват подпомагани и по двете линии. Образът на измъчения роден земеделски производител, който оцелява заради тези субсидии, не е измислен, но не той стои в основата на това субсидиране. Когато говорим за земеделските субсидии, трябва да си даваме ясна сметка, че говорим предимно за субсидиране на големи бизнеси, а не за оцеляване на дребни земеделски производители.
* стажант в ИПИ