Помощта за Португалия може да спре кризата

Решението на Португалия да поиска международна финансова помощ премахва несигурността, надвиснала над еврозоната, и има добър шанс да спре разрастването на кризата на дълговия пазар към нови страни в региона, отбелязва Reuters в коментарен материал. Месеци наред инвеститорите бяха на мнение, че спасяването на Португалия е почти неизбежно, така че е малко вероятно вчерашното изявление на премиера в оставка Жозе Сократиш да засегне пазарите. Курсът на еврото почти не се промени през първите часове след съобщението. Очакваният размер на спасителния заем - 60-80 млрд. евро според високопоставен източник от валутния съюз - няма да изпразни спасителния фонд за еврозоната от 440 млрд. евро, особено след като и МВФ вероятно ще участва. Като се имат предвид минали спасителни акции, той би трябвало да допринесе с около една трета от сумата. Много инвеститори ще възприемат молбата за помощ като положителна, тъй като тя предвещава да бъде избегнат най-лошият сценарий, при който Португалия щеше да изнемогва под управлението на правителство без необходимото мнозинство в парламента до изборите на 5 юни, отказвайки да се обърне за помощ и затъвайки във все по-дълбока икономическа дупка. Това щеше да продължи да тласка нагоре лихвите по португалските облигации и да заплашва с крах финансите на страната, което щеше да накара пазарите да започнат да атакуват Испания, определяна в голяма степен като следващото потенциално домино в еврозоната. В самото начало на годината изглеждаше, че пазарите ще се прицелят в Испания, ако Португалия бе последвала Гърция и Ирландия, искайки помощ. През последните месеци обаче правителството на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро представи поредица от реформи на трудовия пазар, пенсионната система и банковия сектор. Стабилизирането на спредовете по облигациите на Испания показва, че сега според много инвеститори тя може да избегне съдбата на по-малката си съседка. Все пак макар и португалското спасяване да може да прекрати разпространението на проблемите със суверенните дългове в еврозоната, то няма да премахне два големи риска, пред които са изправени най-слабите държави: вероятността от преструктуриране на суверенния дълг и заплахата от задълбочаване на проблемите в
банковия сектор.