Помръкващите Нобелови звезди

Осло, Пиер-Анри Дее от Франс прес

      Нобелови звезди, превъзнасяни до небесата и подхранвали огромни очаквания, които впоследствие не са били оправдавани, както стана с Аун Сан Су Чжи - над стогодишната история на Нобеловата награда за мир е изпъстрена с емоционални крайности.
    Обявяваните от норвежкия Нобелов комитет всяка година през октомври  награди - в петък ще стане известен носителят за 2017 - обикновено предизвикват повече или по-малко гласовити протести, а понякога и ожесточени дебати. Редки са случаите, когато лауреатът е единодушно приет.
    Аун Сан Су Чжи бе един от тях.
    Получила Нобеловата награда за мир през 1991 г. за продемократичната си съпротива срещу военната хунта, крехката "Дама от Янгон" дълго време бе почитана като светица. След като стана силната жена в Мианма, тя вече е остро критикувана за бездействието си по отношение към мюсюлманското малцинство рохинги, които според редица държавни лидери са жертва на етническо прочистване.
     "Разочарован съм. Аун Сан Су Чжи беше изключително популярна и заслужила лауреатка, героична предвид обстоятелствата, но не мога да подкрепя поведението й към рохингите", заявява влиятелният секретар на Нобеловия комитет от 1990 до 2014 г. Гейр Люндеста.
    Близо 430 000 души са се подписали под петиция онлайн с искане наградата й да бъде анулирана, а редица влиятелни Нобелови лауреати като Дезмънд Туту, Малала Юсафзаи и Далай лама публично я порицаха.
    "Драматично е. Човек, който толкова се е борил за демокрацията и толкова дълго е бил популярен, да се окаже в такова положение е необичайно", отбелязва историкът на Нобеловите награди Асле Свеен.
    Необичайно, но не и безпрецедентно. Аун Сан Су Чжи може да е била най-ярката измежду тях, но и други Нобелови звезди помръкнаха с времето.
    Като се започне от бившия президент на САЩ Барак Обама, който според Свеен е "най-подобният случай".
    Отличаването му през 2009 г., само девет месеца след встъпването му в длъжност, действително бе прието с недоверие, но той все пак още беше на върха на популярността си.
    Осем години по-късно продължават да се надигат множество гласове, включително в социалните мрежи, наградата да му бъде отнета.
    "Беше невъзможно за когото и да било да е на висотата на очакванията. Те бяха напълно нереалистични. Не мисля, че комитетът е очаквал Обама да извърши революционни промени в международната политика. Не става дума да се промени всичко, а да се правят стъпки в правилната посока", казва днес Люндеста.
    Други лауреати са били обвинявани в прегрешения.
    Бившият исторически водач на синдиката "Солидарност" Лех Валенса, Нобелов лауреат от 1983 г., е предмет на настоятелни твърдения, че е сътрудничил на комунистическите тайни служби. Той отхвърля тези обвинения, а през 2009 г. заплаши да напусне Полша и да върне наградите си.
    Дълго време преди него италианският пацифист Ернесто Монета е бил мъмрен, че е подкрепил влизането на страната си във война срещу Османската империя през 1911 г., четири години след като му е присъдена Нобеловата награда.
    Близката приятелка на Алфред Нобел Берта фон Зутнер, която го привлича към каузата на пацифизма, и самата тя Нобелов лауреат от 1905 г., "е предложила Монета да бъде лишен от наградата и титлите си в пацифисткото движение", припомня историкът Ивар Либек в колективния труд "Сто години за мир".
    На два пъти в следвоенната история Нобеловата награда е толкова спорна, че някои от петимата членове на комитета подават оставка. Един през 1994 г. в знак на протест срещу отличаването на палестинеца Ясер Арафат заедно с израелците Шимон Перес и Ицхак Рабин година след подписването на мирните договори от Осло. Други двама през 1973 г., когато двойката Хенри Кисинджър - Ле Дък Тхо е наградена за сключването на мимолетно примирие във Виетнамската война.
    Всеки път полемиката се проточва.
    "Получи Нобеловата награда, но я опозори. Няма значение дали ще я върне или няма, сигурно си изгаря ръката, когато я докосва", негодува през 2009 г. бившият член на Нобеловия комитет Берге Фуре по адрес на Перес. Бившият израелски премиер, който по това време бе президент, беше оправдал израелска атака в училище в ивицата Газа, в която бяха убити около 40 души.
    Ръководителят на виетнамската делегация Ле Дък Тхо незабавно е отказал да получи наградата, а Кисинджър решил да не ходи в Осло да вземе своята, защото се опасявал от масови протести. През 1975 г. дори предложил да я върне.
    Комитетът отказал. Уставът на Нобеловата фондация не предвижда такава ситуация, нито разрешава анулиране на награда.
    "Никой от Нобеловите лауреати не е идеален. Много от тях сигурно усещат допълнителна отговорност да са за пример, но бъде ли връчена наградата, комитетът бездруго не може нищо да направи", смята Люндеста.
    /БТА/