Популистки предложения за по-ниски данъци

 Петър Ганев, ИПИ

През тази седмица коалиция от леви интелектуалци обяви началото на кампания за „справедливи“ данъци, която има колкото обществен, толкова и синдикално-политически характер. Макар тази кампания да притопля стари леви опорни точки, някои елементи от нея заслужават интерес. Може би най-важното е това, че инициативата е изцяло (поне официално) за по-ниски данъци – както в подоходното облагане, така и в облагането на потреблението. На практика, новината е, че вече всички искат по-ниски данъци.

Още в началото на тази година, малко преди провеждането на парламентарните избори, публикувахме материал, който изведе на преден план тенденцията всички партии на предлагат по-ниски данъци (виж „Задава ли се данъчна коалиция?“). Това само по себе си не е изненада, тъй като политическата и макроикономическата среда е много подходяща за намаляване на данъчното бреме: 1) вече близо 10 години няма нито един случай на намален данък, напротив – има увеличени и нови данъци; 2) икономиката се представя добре и бюджетът е на излишък. Ето че сега и най-крайните леви активисти се включиха в опит да дефинират посоката на едно евентуално намаление на данъците.

Фокусът на тази лява коалиция е в две посоки – въвеждане на необлагаем минимум в подоходното облагане и намаление на ДДС за определени стоки. Макар да не дават ясна фискална оценка на предложенията си, общата рамка говори за „цена“ от около 1,5 млрд. лв. по-малко приходи за бюджета. Необлагаем минимум, валиден за абсолютно всички работещи, равен на минималната заплата (460 лв.) най-вероятно означава свиване на приходите от подоходен данък с поне 1/3 (около 1 млрд. лв.). Оценките за диференцираното ДДС (9% за вода, храни, базови медикаменти, учебници и книги) са около 200-300 млн. лв. по-малко приходи, но най-вероятно са подценени – поне 100 млн. лв. струва на бюджета само облекчението за туризма. С други думи, левите общественици намират фискално пространство за намаление на данъци в рамките на 1,5 млрд. лв., което е почти тройно на това, което излезе от прегледа на всички партийни програми в началото на годината.

Въпросът е дали зад тези предложения за по-ниски данъци прозира някаква недоизказана лява идея за по-високи данъци. Почти сигурно – да. Мотивът на кампанията е, че трябва да има „преразпределение на данъчната тежест в България“. Риториката на кампанията изобилства от подмятания (ще ги представим разговорно) за това, че „преките данъци са твърде ниски за ЕС“, „компаниите и шефовете плащат твърде малко“ и „прогресивното облагане е опция да се покрие дупката в бюджета от реформата“.

С други думи, пълното предложение е най-вероятно следното: 1) необлагаем минимум при подоходното облагане и въвеждане на прогресивно облагане със ставка на данъка от порядъка на 15-20% за средната класа, за да се попълнят липсите в бюджета и вероятно висока ставка за най-богатите, която не е за приходи, а за „изтупване” на лявата идеология; 2) По-ниско ДДС за определени стоки и потенциален натиск за покачване на корпоративното облагане – най-вероятно до вече споменатите 15-20%, за да се запази паритета с водещата ставка в подоходното облагане.

Това скрито предложение изхожда от подмятанията (представени отново разговорно) за „провала на ниските данъци“, „макроощетените работници“ и „масовото обедняване“ при текущата данъчна система. Последните твърдения, разбира се, влизат в тежко противоречие с реалностите. Първо, защото работниците у нас не са макроикономически ощетени (виж „Макроонеправдани ли са работниците у нас“), после, защото заетостта достигна рекордни нива за прехода (виж „Рекордна заетост за прехода“) и заплатите нарастват (виж „Статистиката не лъже, заплатите наистина растат“ и последно, защото плоският данък работи (виж книгата „Плосък данък в България“, 2016).

Оставяйки обаче настрана разбулването на левите идеи за катурване на данъчния модел у нас, не бива да се пренебрегва фактът, че в момента всички, поради една или друга причина, се борят за по-ниски данъци. Политиците имат стимул да пресекат тази възможност, като тръгнат да раздават подаръци и да си купуват подкрепа – чрез жестове към определени групи, което включва всякакви облекчения, преференции и т.н. Има обаче и богато меню от опции, който биха били наистина полезни и биха облекчили бремето на данъците върху обикновения българин.

Това меню включва например намалението на осигуровките за работещите. Озадачаващо е как всички са за по-ниски данъци, а никой не обелва и дума за това, че и тази, и следващата година осигуровките за пенсия се покачват. Ако това покачване на тежестта върху труда се отмени, всички работещи ще са по-добре. Менюто може да включва и по-ниско ДДС – но не за определени стоки, а за всички. Могат да бъдат отменени ред малки данъци, които се появиха последните години – например данък „лихва“ или данъкът върху застрахователните премии. Може да се прехвърли част от подоходното облагане към общините, което също изисква определено фискално пространство в бюджета.

Общо взето, възможностите са много. Добрите са тези, който са лесни за разбиране: или намаляваш данъчната ставка, или направо махаш данъка. Лошите са тези, който са сложни: и данъкът е там, и ставката е там, но има облекчение и различно третиране на този и този. Второто обикновено води до по-високо данъчно бреме.