Поредно реконструиране на БЕХ

Две нови дружества под шапката на Министерството на енергетиката, отпадане на вече заложени проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и пренасочване на такива в предлаганата нова глава “РиПауърИЮ“ (RePowerEU), предвиждаща инвестиции в критична електропреносна инфраструктура и енергийна ефективност на обществени и частни сгради. Така накратко могат да се опишат промените, с които служебният министър на енергетиката Владимир Малинов запозна народните представители на извънредното заседание на Народното събрание относно изготвените промени в НПВУ. 

Сред предвидените нови инвестиции, както в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), така и в подготвяната нова глава в НПВУ "РиПауърИЮ" (RePowerEU), Малинов открои предвиждана инвестиция за възстановяване на нарушени терени в трите въглищни региона на Стара Загора, Кюстендил и Перник от над 500 млн. лева. Предложението, с което ЕК е запозната, стъпва на опита на Гърция и нейния национален план. 

"По този начин ще допълним решението на вицепремиера (Людмила) Петкова за осигуряване на ресурс в рамките на държавния бюджет от 1 млрд. лева в период от 4 години", каза министър Малинов. 

Концепцията, предложена от министерството пред ЕК, предвижда преразпределяне на средства от Фонда за справедлив преход по дейностите за рекултивация и привеждане на терените в състояние, годно за други икономически дейности. Става дума за алокиране на допълнително около 400 млн. лева. 

"По отношение на тази инвестиция предлагаме създаването на конкретно юридическо лице, директно подчинено на Министерството на енергетиката, като правата и задълженията му да се създадат със специален закон по примера, който е използван в съседна Гърция. То ще е оператор и ще следи за стриктното изпълнение и разходването на финансовия ресурс от операторите на минната дейност в съответните региони", обясни служебният енергиен министър. 

От Министерството на енергетиката (МЕ) предлагат на НС техническо изменение на две инвестиции в НПВУ. Става дума за подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление. Предлага се, след постигнато съгласие с ЕК, да се удължи срокът на изпълнение на инвестицията с още една година, до първото тримесечие на 2026 година. Втората инвестиция, при която има предложение за техническо изменение, е инвестицията за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и съхранение на електроенергия. 

Другите нови моменти, съгласно предвижданията на МЕ, включват прехвърляне на финансов ресурс от основната част на НПВУ към глава "РиПауърИЮ". Това засяга пилотен проект за комбиниране и производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници. Другата прехвърлена инвестиция е т. нар. “подкрепа за енергия от ВЕИ за домакинствата“. 

“Неусвоеният финансов ресурс в НПВУ от 50 млн. евро сме го прехвърлили в глава "РиПауърИЮ", добави още министър Малинов. 

Той се спря и на отпадналите, съгласно предложенията на МЕ, инвестиции от НПВУ. На първо място е инвестицията за пилотен проект за зелен водород, с предвиден финансов ресурс в размер на около 32 млн. евро. 

"Отпадането му от НПВУ не означава, че ние се отказваме от този наш приоритетен проект за зелен водород. Предвиждаме той да се финансира чрез Модернизационния фонд, което считаме за допустимо", посочи министърът. 

Отпадат и пилотните сондажи за геотермална енергия, които според вижданията на МЕ ще се пренасочат към Модернизационния фонд. Включването на двата проекта в този фонд ще даде и по-дълъг срок за изпълнението им - до 2030 година, смятат от министерството.   

Министър Малинов запозна депутатите и с процеса по предоговаряне с ЕК на две ключови реформи, залегнали в НПВУ. 

По "Декарбонизация на енергийния сектор", в контекста на решението от 12 януари 2023 г. на НС, от МЕ са постигнали съгласие за отпадане на прага от 40 процента за намаляване на въглеродните емисии към 2025 година, спрямо базовата 2019 година. 

"Това няма да е записано в НПВУ", увери той. "Постигнато е и принципно съгласие с ЕК, че пазарът и пазарните сили осигуряват ефективно изпълнение на целите за декарбонизация, предвидени в НПВУ.  Основна мярка с най-съществен принос за декарбонизация на енергийния сектор е ефективната либерализация на пазара. В тази връзка е постигнато принципно съгласие със службите на ЕК за отпадане на етапи, свързани с налагане на пределни стойности за емисии за въглероден диоксид при производство на електрическа енергия от всяка отделна инсталация. Няма да има таван на въглеродните емисии за всяка отделна инсталация. Запазва се общият праг, а именно от 1 януари 2026 година в размер на 10,9 млн. тона въглероден диоксид". 

Сред постигнатия напредък в преговорите с ЕК министър Малинов отчете, че няма да има принудителни административни мерки или финансови санкции при надвишаване на посочения праг. 

"Категорично считам, че към 2024 година ние ще сме постигнали вече този праг и ще сме под него. Прогнозата е, че ще бъдем с около 9,5 млн. тона емисии", прогнозира той. 

По втората реформа - "Подобряване на оперативното управление на държавните предприятия в енергийния сектор", предвиждаща отделянето на Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз" от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), от МЕ предлагат създаване на нов холдинг под шапката на Министерството на енергетиката, в който да се отделят двата държавни оператора. Тази мярка, от МЕ намират за приемлив вариант за ЕК.    

"Предвиждаме да внесем изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където двата оператора да бъдат включени в забранителния списък и разпоредителни действия с техни акции и активи да могат да се извършват само след изричен дебат и решение на НС", добави служебният министър.  

Сред предлаганите инвестиции за 497 млн. евро по глава "РиПауърИЮ" той наблегна на инвестициите, свързани с развитието на критична електропреносна инфраструктура или проекта "Грийнейбъл" за 140 млн. евро, на инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и употребата на ВЕИ в публични и частни сгради и предвиждан финансов ресурс от 75 млн. евро, който се планира да се използва и като финансов инструмент, позволяващ да се усвояват средства по плана и след август 2026 година или чрез когото да се допълнят вече съществуващи инструменти и инвестиции като програмата "Ристор" (Restore), например за батерии. 

Правителството има ангажимента да представи предлаганите изменения на ЕК за становище до края на септември, обяви на свой ред служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, която също участва в изслушването по темата.