Портрет на българския е-потребител

Българската Е-комерс асоциация (БЕА) направи изследване на електронната търговия у нас, нейните пазари, участници и тенденции. В БЕА членуват водещи компании от цялата екосистема на електронната търговия в България: електронни магазини, платформи, услуги, логистика, електронни разплащания.

Състояние на пазара

    По прогнозни данни 44% от Интернет потребителите в България пазаруват онлайн през 2022 г., спрямо 42% през 2021 г. и 31% през 2020 г. Очакванията са тази тенденция да продължи да расте и през следващите години, тъй като потребителите, натрупали опит, виждат предимствата на онлайн продажбите и очакват безпроблемно изживяване, включително комбинация от онлайн и офлайн взаимодействия при пазаруването им.

    Темпът на растеж на B2C (бизнес към краен потребител) пазара е 29% през 2021 г. Обемът на електронната търговия на продукти и услуги в България през 2021 надхвърля 1.25 милиарда евро по данни от годишния доклад на E-commerce Europe. Очакванията за 2022 г. са за 30% ръст спрямо 2021 г. и обем от 1.64 милиарда евро. Към настоящия момент съотношението на обема на B2C електронната търговия в България към брутния вътрешен продукт на страната /е-GDP/ е 2.14%. В Европа параметърът е-GDP достига средно между 4% - 5%. В Естония e-GDP е 8.22%, в Гърция 8.02%, в Румъния 2.56%. Прогнозите сочат, че българският онлайн пазар в следващите 3-5 години ще има огромен потенциал за развитие.

    Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес. Насърчаването на разумно и устойчиво поведение на потребителите при онлайн пазаруването може да е не само истински приятно изживяване, но и с грижа за природата.

    Екологичността се отразява на онлайн продажбите. Много потребители споделят, че са били повлияни от опасения за околната среда, когато вземат решение за покупка. Много примери за социално отговорни брандове в България с грижа за природата има сред членовете на БЕА.

Кой е той

През 2021 г. 78% от цялото население на България има достъп до Интернет 

42% от онлайн потребителите са закупили стоки и/или услуги онлайн

33% от тях на възраст 16-74 години са купували стоки/услуги по Интернет за лични цели през последните 12 месеца

33.3% са жени, а 32.7% - мъже

37.2% са жители на градовете, а 21.6% - на селата

Най-големият процент онлайн купувачи е в Североизточен район на България – 38.4%, следван от Югозападен, Южен централен, Северозападен, Северен централен и Югоизточен район.

  Средната годишна онлайн кошница у нас е 555 евро. Няма конкретни данни за това колко харчат българите в Аmazon, Аliexpress и други платформи извън България, но в „Паспорт на е-комерс индустрията в България 2022“ има публикувани данни откъде по местонахождение на онлайн магазините купуват българските онлайн потребители. Най-голям процент от онлайн купувачите са закупували стоки и/или услуги от български онлайн магазини, 29,7% – от онлайн магазини в страните от Европейския съюз, 16,5% – извън Европейския съюз.

    56% от е-купувачите у нас са пазарували за годината по 1-2 пъти, 35% - 3-5 пъти. 60% от тях плащат с наложен платеж, 32.62% - с кредитни и дебитни карти, 3.98% - с банкови и мобилни плащания, 3.4% - на изплащане. 63.83% от е-потребителите предпочитат доставка до врата, 32.66% - доставка до офис на куриер, 3.5% - вземане от магазин.

Какво се купува онлайн

    76.4% от всички онлайн купувачи през 2021 г. са поръчвали дрехи (вкл. спортно облекло), обувки, аксесоари (напр. чанти, бижута), 23.5% - спортни стоки (без спортно облекло), 22.2% - мебели, стоки за дома, градински принадлежности, 18.9% - доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг, 18.8% - козметика, продукти за красота и здраве, 16.1% - компютри, таблети, мобилни телефони и аксесоари за тях и др. стоки онлайн. 19.4% са поръчвали настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица), 15.5% - транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз), 10.1% - електронни книги, онлайн списания или вестници, 9.8% - абонамент за интернет, телевизия или мобилна телефонна услуга, 9.2% - онлайн билети за различни събития и др. услуги онлайн.

Перспективите

    Изследването на БЕА сочи, че при съотношение средно 4% – 5% на онлайн търговията към общия ритейл в България спрямо 35,9% на най-развития пазар в Европа Великобритания, виждаме какъв огромен потенциал за развитие има пред българската електронна търговия и то във всички сегменти. Българският пазар е малък и вече виждаме сегменти като дрехи (включително спортни дрехи), обувки; спортни стоки; мебели, стоки за дома и др., които са сравнително наситени. Някои от членовете на БЕА със смесени продажби достигат вече съотношение 50% на онлайн търговията към общите продажби.

    Дигиталното присъствие се превръща във въпрос на оцеляване за много компании. Преди пандемията 70% от търговците на дребно, особено микропредприятията, са нямали оферта за електронна търговия или онлайн присъствие. Потребителите, много от които не са били онлайн купувачи преди пандемията, виждат полезността и удобството на електронната търговия. Можем да сме уверени, че електронната търговия в България ще продължи да расте и през настоящата година, въпреки инфлацията и очакваната рецесия на икономиката като цяло.