Последен за 2011 аукцион за ДЦК

Министерството на финансите проведе на 12 декември, последния за 2011 г. аукцион за продажба на ДЦК, като преотвори бенчмаркова 10,5-годишна емисия ДЦК. След този аукцион общият обем на приоритетната за България емисия достигна близо 323 млн. лева. Емисията е използвана като база за изчисляване на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на конвергенция, който е един от Маастрихтските критерии.
В условията на глобална несигурност и силна волатилност на капиталовите пазари доходността по дългосрочните ДЦК на страната ни остана стабилна с 5,30% постигната среднопретеглената доходност. В условията на повишаващата се доходност по суверенните дългове на редица държави в Европа, запазването на доходността на дългосрочния вътрешен дълг откроява България и потвърждава възприемането й от инвестиционната общност като бюджетно дисциплинирана страна.
Отново е отчетено намаляване на спреда спрямо германските федерални облигации. При предложено за продажба количество ДЦК от 60 млн. лв. общата номинална стойност на постъпилите поръчки от първичните дилъри достигна близо 105 млн. лв., като коефициентът на покритие е 1,73.
В резултат от повишения интерес на институционални клиенти към този матуритетен сегмент и за насърчаване на развитието на инвеститорската база, МФ одобри всички постъпили несъстезателни поръчки. С това номиналната стойност на одобреното количество ДЦК на аукциона възлезе на 65 млн. лева. Решението на емитента кореспондира и с отчетеното на този аукцион от страна на институционалните инвеститори силно търсене на ДЦК за попълване на инвестиционните им портфейли в края на годината.
Анализът на инвеститорската база показва водещо участие на застрахователните дружества, които придобиват 42 на сто от одобреното количество. 38% придобиват пенсионните фондове, 17 на сто - банките и други инвеститори.
Резултатите от последния за тази емисионна година аукцион за продажба на ДЦК потвърждават статута на България като предсказуем емитент на дълг. Положителните тенденции при управлението на държавния дълг позволяват поддържането на оптимална цена на финансиране на държавата. Това допринася за намаляване на разходите по обслужване на държавния дълг, а в дългосрочен аспект е предпоставка за запазване на ниската данъчна тежест.