Последни минути на самолета на Лех Качински

Министерството на вътрешните работи на Полша публикува разговорите, записани от „черните кутии” на разбилия се президентски самолет, които могат да се прочетат и в www.Krakowpost.com . Публикуваната част на разговорите започва в 10.03 часа.

Атмосферата в кабината на пилотите е дружелюбна. Те обсъждат кариерата на познати пилоти. Освен екипажът  в кабината се намира и неидентифицирано лице.

10.11 Вторият пилот: „Не, вижда се земята, нещо се вижда, може да няма нищо страшно”.

Половин час преди катастрофата вторият пилот неуверено изразява съмнения за метеорологичните условия.

10.14 Диспечерът (от Минск) на английски език съобщава на екипажа: „Видимостта е 400 метра, мъгла”.

10.17 Командирът на полета: „Лошо, появи се мъгла, не се знае дали ще се приземим”.

А (неидентифицирано лице): „А ако не се приземим, какво тогава?”

Командирът на полета: „Ще си тръгнем”.

Командирът на полета съобщава метеорологичните условия и перспективите. Неидентифициран глас се интересува от резервния вариант. Командирът съобщава, че самолетът може да се насочи към резервно летище.

В 10.22 с екипажа започва да работи диспечер от Смоленск.

10.23 Диспечер: „Polish Foxtrot 1-0-1, остатъкът от гориво, колко гориво имате?”

Командирът на полета: „Остават 11 тона”.

10.24 Диспечер: „Кое е резервното ви летище?”

Командирът на полета: „Витебск, Минск”.

Очевидно е, че диспечерът се е съмнявал във възможността за приземяване на летище „Северний” и затова пита за данни за горивото и за резервните летища.

Командирът на полета: „Разбрах, моля ви дайте ни информация за метеорологичните условия”.

Диспечер: „Има мъгла, видимостта е 400 мета, 4-0-0 meters”.

Командирът на полета: „Температурата и налягането, моля”.

Диспечер: „Температурата е 2 градуса, налягането 7-45, 7-4-5, няма условия за прием”.

10.25 Командирът на полета: „Благодаря ви, ако е възможно ще опитаме да заходим за приземяване, ако метеорологичните условия не са добри, ще направим втори кръг”.

Диспечер: „1-0-1, след контролния заход ще имате ли гориво за резервен вариант?”

Командирът на полета: „Ще стигне. Разрешете да продължим снижаването”.

Диспечер: „1-0-1, курс 40 градуса, снижаване 1500”

Диспечерът от летище „Северний” отново съобщава метеорологичните условия, като ясно дава да се разбере, че при подобни условия не трябва да има приземяване. Командирът на екипажа съобщава, че е готов да извърши пробен заход и моли за разрешение за снижаване. Диспечерът дава разрешение.Паралелно с този разговор на другата честота вторият пилот се свързва с екипажа на полския Як-40, който половин час по-рано се е приземил на летището в Смоленск.

10.25 044: „Приветстваме те сърдечно. Да знаеш, в общи линии тук е пълен п...ц?!!! Приблизително се вижда на 400 метра и според нас, най-ниските облаци са на по-малко от 50 метра”.

Вторият пилот: „Вие вече приземихте ли се?”

044: „Провървя ни и в последния момент се приземихме. Но честно ще кажа, разбира се, че може да опитате. Но ако не ви се получи от втория път, то предлагам ви да летите, например за Москва или за друго място”.

Вторият пилот: „Добре, ще предам това на Арек. Довиждане засега.”

044: „До скоро”.

Екипажът, както и диспечерът, не дават светли перспективи. Пилотите разбират, че при минималната за Ту-154 хоризонтална и вертикална видимост от 1000 и 100 метра съответно, условията над Смоленск са катастрофално недостатъчни. Вторият пилот предава на командира този разговор.

10.26 Командирът на полета: „Господин директор, появи се мъгла”. В този момент, при тези условия, не можем да се приземим. Ще се опитаме да се приближим, да направим един заход, но най-вероятно нищо няма да излезе от това. Ако се окаже (неразбираемо), какво ще правим тогава? Горивото няма да ни стигне за това (неразбираемо).

А: „Значи имаме проблем.”

Командирът на полета: „Може да кръжим половин час и да се насочим към резервно летище?”

А: „Към кое резервно?”

Командирът на полета: „В Минск или във Витебск”.

Този диалог се води между командира на екипажа и директора на дипломатическия протокол на Министерство на външните работи на Полша Мариуш Казана, който се е намирал в кабината. От отговорите на Казана може да се съди, че на него не му харесва перспективата да се насочат към резервно летище. По-късно вторият пилот разбира от екипажа на Як-40, че дебелината на облаците е не по-малка от 500 метра. От земята полските пилоти съобщават, че на 200 метра от пистата са поставили „порта” от летищни прожекторни светлини. Командирът на екипажа се интересува дали са пристигнали руснаците, имайки предвид самолетът Ил-76, който след два неуспешни захода се е насочил към Москва. Разбирайки за това, командирът саркастично казва: „Отлично”.

10.30 А „… полски 1-0-1, под налягане 7-4-5, снижаване 500”.

Екипажът започва да се снижава и в този момент в кабината отново влиза Казана и съобщава: „Все още няма решение на президента какво да правим”.

10.30 Вторият пилот: „Най-лошото е, че там има дупка, има облаци и се появи мъгла”.

Под дупка, вторият пилот най-вероятно има предвид клисурата.

10.31 А: „Приземяваме се”.

Неидентифициран глас констатира, че е взето политическо решение.

10.32 Командирът на полета: „Започваме да се приземяваме. Ако заходът е неуспешен, ще преминем на автоматичен режим”.

10.33 А: „200 метра”.

В случая неидентифицираният глас има предвид по-скоро хоризонталната видимост, тъй като в следващия момент командирът на екипажа съобщава, че снижава до височина от 500 метра.

10.34 А: „Шаси”.

Очевидно неидентифицираното лице е с по-висше звание от командира на екипажа, иначе защо дава команда да се спусне шасито. Възможно е този глас да е на командващия ВВС на Полша Анджей Бласик.

10.35 Диспечер: „500 метра, приземявали ли сте се на военно летище?”

Командирът на полета: „Да, разбира се”.

Диспечер: „Прожекторите за през деня са в ляво, в дясно, в началото на пистата”.

Командирът на полета: „Разбрах”.

Диспечерът съобщава на командира на екипажа как са разположени светлините. След това дава команда за трети завой, захождайки за приземяване и предупреждава: „От 100 метра бъдете в готовност да направите втори кръг”. Тук се има предвид височината.

10.37 Командирът на полета: „Изпълняваме четвърти, полски 101”.

Диспечер: „101, изпълнявайте”.

А: „Той ще се вбеси, ако още (неразбираемо)”.

Щурманът: „Остава ни половин миля”.

Екипажът изпълнява последния четвърти завой преди захождането за приземяване. Неидентифициран глас съобщава, че някакви маневри ще вбесят някого. Вероятно той говори за Лех Качински. След това екипажът изпълнява всички установени манипулации за захождането за приземяване. Периодично се чува гласът на командващия ВВС Бласик.

10.39 Постъпва звуков сигнал, че остават четири километра до пистата.

10.40 Включва се сигнализацията за предупреждение за сблъсък със земята. Чува се сигналът TERRAIN AHEAD, който означава, че напред по курса на тази височина има земя или планина. Но екипажът продължава снижаването на 300, 250 метра. Отново се чува TERRAIN AHEAD. Щурманът докладва височината – 200, 150 ….. TERRAIN AHEAD TERRAIN AHEAD 100 метра….

10.40.44 Системата TAWS издава нов гласов сигнал PULL UP, PULL UP.

Това означава, че незабавно трябва да започне издигане, но екипажът игнорира искането на електрониката. Отново сигналът PULL UP, PULL UP. Вторият пилот докладва: „Наред е”. Щурманът отчита височината: „100…, 90…” PULL UP, PULL UP. 80 метра….

10.40.51 Вторият пилот: „Тръгваме си”.

Вторият пилот дава да се разбере, че трябва да се набере височина, но вече е катастрофално късно.

Отново гласовият сигнал PULL UP, PULL UP. 60 …50 …

Диспечер: „Хоризонт 101” – това означава, че самолетът практически се е сблъскал със земята. 40 метра …

Диспечер: „Контрол на височината, хоризонт”. Но екипажът вече нищо не може да направи. 20… PULL UP, PULL UP – гласовият сигнал не спира.

10.41.01 Вторият пилот: „Мамка му!”

10.41.03 Диспечер: „Направете втори кръг!”

10.41.04 Шум от сблъсък с дървета.

10.41.04 Викове