Поуки от пандемията

Европейската комисия представя съобщение относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19 през последните 18 месеца, които да послужат за основа за подобряване на действията на равнището на ЕС и на национално равнище. Това ще спомогне да се подобри предвиждането на рисковете за общественото здраве и да се засили планирането на действията при извънредни ситуации, като се постигнат по-бързи и по-ефективни съвместни реакции на всички равнища.

Десетте поуки насочват вниманието към това, което трябва да се подобри, и това, което може да се направи по-добре в бъдеще. Те не са изчерпателни, но дават първоначална представа за непосредствено необходимите действия в интерес на всички европейски граждани:

1. За по-бързо откриване на заплахите и по-добра реакция се изискват солидно глобално здравно наблюдение и подобрена европейска система за събиране на информация за пандемии. ЕС трябва да е начело в усилията за разработване на нова солидна глобална система за наблюдение, основана на съпоставими данни. През 2021 г. ще започне да действа нова подобрена европейска система за събиране на информация за пандемии.
2. По-ясните и по-координирани научни съвети ще улесняват вземането на политически решения и комуникацията с обществеността. До края на 2021 г. ЕС следва да назначи европейски главен епидемиолог и да създаде съответната управленска структура.
3. По-добрата подготвеност изисква постоянни инвестиции, контрол и преглед. Европейската комисията следва да изготвя годишен доклад за състоянието на подготвеността.
4. Инструментите за действие при извънредни ситуации трябва да се привеждат в готовност по-бързо и да се задействат по-лесно. ЕС следва да създаде рамка за задействането на извънредно положение поради пандемия на равнището на ЕС, както и инструментариум за действия в кризисни ситуации.
5. Координирането на мерките следва да се превърне в рефлекс за Европа. Предложението за Европейски здравен съюз следва да се приеме бързо, още преди края на годината, а методите на работа и координацията между институциите да се засилят.
6. За да се гарантират потоците от критично оборудване и лекарства, са необходими публично-частни партньорства и по-силни вериги на доставки. В началото на 2022 г. се очаква да започне да функционира Органът за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) и следва възможно най-бързо да се изготви важен проект от общоевропейски интерес в областта на здравеопазването, за да се даде възможност за авангардни иновации в областта на фармацевтичните продукти. Благодарение на механизма EU FAB би следвало ЕС да разполага с капацитет в постоянна готовност за производство на 500—700 милиона дози ваксини годишно, като половината от тези дози да бъдат осигурени през първите 6 месеца от появата на пандемия.
7. Общоевропейски подход е от съществено значение, за да станат клиничните изследвания по-бързи, по-широкообхватни и по-ефективни. Необходимо е да се създаде широкомащабна платформа на ЕС за многоцентрови клинични изпитвания.
8. Способността за справяне с пандемия зависи от непрекъснатите и увеличени инвестиции в здравните системи. На държавите членки следва да се оказва подкрепа, за да засилят общата издръжливост на здравните системи като част от инвестиции си за възстановяване и устойчивост.
9. Предотвратяването на пандемии, подготвеността за посрещането им и за реакция са глобален приоритет за Европа. ЕС следва да продължи да играе водеща роля в предприемането на глобални ответни действия, по-специално чрез механизма COVAX, и в укрепването на световната архитектура за здравна сигурност, като стои начело в засилването на Световната здравна организация. Необходимо е и да се разработят партньорства за готовност при пандемия с ключови партньори.
10. Следа да се разработи по-координиран и усъвършенстван подход за борба с невярната информация и дезинформацията.

Следващи стъпки

Докладът относно първите поуки от пандемията от COVID-19 ще допринесе за дискусията на лидерите по време на юнското заседание на Европейския съвет. Докладът ще бъде представен на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, а Комисията ще предприеме последващи действия с конкретни резултати през втората половина на 2021 г.

Изявления на членове на колегиума:

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Всеобхватните действия на ЕС в отговор на пандемията бяха безпрецедентни по своя мащаб и предприети в рекордно кратък срок, което доказа колко важно е да работим съвместно в Европа. Заедно постигнахме това, което нито една държава – членка на ЕС, нямаше да може да направи самостоятелно. Но също така научихме какво функционираше добре и какво би могло да се подобри при бъдещи пандемии. Сега трябва да превърнем тези поуки в промени.

Заместник-председателят на Комисията Маргаритис Схинас, който отговаря за утвърждаването на европейския начин на живот, заяви: Независимо от факта, че политиката в областта на здравеопазването на европейско равнище е все още в началото, действията на ЕС в отговор на пандемията бяха мащабни и включиха широк набор от безпрецедентни инициативи, разработени и изпълнени в рекордно кратък срок. Действахме бързо, амбициозно и съгласувано. Постигнахме това и благодарение на безпрецедентната солидарност, проявена в рамките на институциите на ЕС, което осигури обединен отговор на ЕС. Това е чудесна поука, върху която трябва да продължим да надграждаме. Няма време обаче, нито основания за самодоволство. Днес набелязваме конкретни области, където вече знаем, че може и следва да направим повече, за да гарантираме по-ефективен отговор в областта на здравеопазването в бъдеще. Тази криза може да бъде катализатор за по-нататъшна европейска интеграция в областите, в които това е най-нужно.

Комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду заяви: Необходимо е една безпрецедентна криза в областта на общественото здраве да бъде превърната във възможност да изграждаме отново, но по по-солиден начин. Основната поука, извлечена от кризата с COVID-19, е необходимостта да превърнем моментните решения, които използвахме за справяне с кризата, в постоянни структури, които да ни позволят да сме по-добре подготвени в бъдеще. Нуждаем се от изграден силен Европейски здравен съюз възможно най-бързо. Няма време за губене, когато сме изправени пред заплаха за общественото здраве или друга пандемия. Спешните действия трябва да се превърнат в структурен капацитет. Солидарността, отговорността, общото усилие на европейско равнище срещу заплахите, които касаят всички ни в еднаква степен — ето какво ще ни позволи да преодолеем тази криза, както и следващите.

Контекст

Когато кризата започна да се задълбочава, ЕС разработи широк набор от ответни мерки в областта на здравната политика, пример за което е общият подход към ваксините, възприет посредством стратегията на ЕС за ваксините, както и инициативите в рамките на редица други политики. Инициативата „Зелени ленти за преминаване“ позволи да се запази движението на храни и лекарства в рамките на единния пазар. Благодарение на общ подход за оценка на индекса на инфектиране в различните региони тестването и карантинирането започнаха да се прилагат много по-съгласувано. А неотдавна в рекордно кратък срок бяха договорени и приложени цифровите сертификати на ЕС за COVID, като по този начин бе проправен пътят към възобновяване на туризма и пътуванията през това лято и след това. Същевременно ЕС предприе решителни действия за справяне с икономическите последици от пандемията. До голяма степен това бе направено въз основа на опита и договореностите, създадени за справяне с предходните предизвикателства и кризи в икономическата и финансовата сфера.

Постигнатият успех обаче не прикрива срещнатите трудности, по-специално във връзка с увеличаването на производствения капацитет, дължащи се отчасти на липсата на постоянно интегриран подход при научните изследвания, разработките и производството, довела до забавяне в първоначалното осигуряване на ваксини. Макар то да бе преодоляно, са необходими по-дългосрочни решения за смекчаване в бъдеще на последиците от вредни за здравето събития или кризи.