Почти няма ръст на БВП в ЕС, еврозона

БВП на ЕС и на еврозоната през третото тримесечие съответно се е понижил с 0,1 на сто във валутния блок и е останал стабилен в ЕС спрямо предходното, второ тримесечие, показват най-новите данни на Евростат. Те потвърждават оценките, обявени първоначално от европейската статистическа агенция на 14 ноември.

През второто тримесечие на 2023 г. БВП нарасна с 0,2 на сто в еврозоната и остана без промяна в ЕС на тримесечна сезонно изгладена база.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година, сезонно коригираният БВП остава без изменение както в еврозоната, така и в ЕС през третото тримесечие на 2023 г., след ръст от 0,6 на сто в еврозоната и 0,5 на сто в ЕС, отчетени през второто тримесечие спрямо съответния период на миналата година.

Данните са ревизирани от Евростат, след като експресните оценки през ноември показаха ръст с 0,1 на сто на годишна база през третото тримесечие.

Малта (+2,4 на сто) регистрира най-висок ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто).

Най-голям спад през третото тримесечие се наблюдава в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).

На годишна база с най-голям ръст на икономиката е Малта със 7,1 на сто, следвана от Хърватия (3 на сто) и Румъния (2,9 на сто). Най-голямо понижение спрямо третото тримесечие на 2022 г. се отчита в Ирландия (5,6 на сто), следвана от Естония (4,6 на сто) и Люксембург (1,8 на сто).

В България БВП расте с 0,4 на сто през третото тримесечие на тримесечна база и с 1,8 на сто на годишна основа.

През третото тримесечие на 2023 г. крайните потребителски разходи на домакинствата са се увеличили с 0,3 на сто в еврозоната и с 0,4 на сто в ЕС (след съответно нулев растеж и +0,2 на сто през предходното тримесечие).

Правителствените разходи за крайно потребление се увеличиха с 0,3 на сто и в двете зони (след +0,2 на сто през предходното тримесечие).

Бруто образуването на основен капитал остана стабилно в еврозоната и се увеличи с 0,2 на сто в ЕС (след съответно -0,1 на сто и +0,1 на сто). Износът намалява с 1,1 на сто в еврозоната и с 1,0 на сто в ЕС (след -1,1 на сто в еврозоната и -1,0 на сто в ЕС). Вносът е намалял с 1,2 на сто в еврозоната и с 1,4 на сто в ЕС (след съответно нулева стойност и -0,1 на сто).

Броят на заетите лица се е увеличил с 0,2 на сто както в еврозоната, така и в ЕС през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Това представлява нисходяща ревизия за еврозоната спрямо първоначалните данни, които показаха ръст на заетите лица с 0,3 на сто.

През второто тримесечие на 2023 г. заетостта се увеличи с 0,1 на сто и в двете зони на тримесечна база.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се е увеличила с 1,3 на сто в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС през третото тримесечие на 2023 г., след ръст от 1,4 на сто в еврозоната и 1,2 на то в ЕС през второ тримесечие на 2023 г.

През третото тримесечие на 2023 г. Литва, Малта (+1,4 на сто за всяка) и Испания (+1,3 на сто) отбелязват най-висок ръст на заетостта в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е отчетен в Естония (-0,9 на сто), Чехия (-0,7 на сто) и Финландия (-0,6 на сто).