Правата ни при пътуване с автобус

След като в Европейския съюз през годините последователно бяха въведени регламенти, които защитават правата на пътниците на въздушен, воден и железопътен транспорт, от 1 март 2013 г. влезе в сила Регламент относно правата на пътниците в автобусния транспорт. По този начин ЕС вече е единственото място в света, в което потребителите разполагат с точно определени и ясни права при всички видове транспорт.
Регламентът цели да осигури висока степен на защита на пътниците, сравнима с тази при другите видове транспорт. Предвид популярността на автобусните превози в България и погазването на правни и морални норми от шофьори и собственици на автобусни компании, подобен е крайно небходим за българските потребители.
Правата за пътниците можем да разделим условно на две групи – такива, които се отнасят за всички автобусни пътувания, независимо дали градски или междуградски, и такива, които намират приложение, само когато разстоянието е повече от 250 км.
Права при всички пътувания
Регламентът задава задължения към всички автобусни превозвачи:
1. Да информират подробно пътниците за всичко, свързано с пътуването им, включително и правата, които имат преди и по време на пътуването;
2. Да полагат специални грижи и помощ за хората с увреждания и намалена подвижност.
Трябва да се гарантира недискриминацията на пътниците по отношение на транспортните условия. Това е особено важно за нашата реалност, тъй като най-сетне превозвачите ще бъдат принудени да положат усилия, за да осигурят достъп на хората с увреждания до автобусите. Ако пък по някаква причина се повреди инвалидна количка или друго помощно средство, превозвачът е задължен да възстанови съответната сума на пътника.
Важно е да споменем, че и самият персонал на автобусните компании ще трябва да премине обучение, за да могат да оказват необходимото съдействие на трудноподвижни хора. В случай, че не е направено такова обучение и например шофьорът не е в състояние да помогне, е предвидено без допълнително заплащане пътуващият да бъде придружен от лице по негов избор – социален асистент, роднина и т.н.
Права при пътувания над 250 км
Втората голяма група права се отнася за пътувания над 250 км, независимо дали в страната или чужбина. Явно европейските законотворци са сметнали, че не е целесъобразно да се предвиждат толкова строги правила за по-кратки разстояния, което обаче за страна с големината на България в известна степен ограничава обхвата на правата, тъй като много от дестинациите в България са по-малки от 250 км.

Механизъм за разглеждане на жалби

Превозвачите имат задължение да създадат и поддържат механизъм за разглеждане на жалби на пътници. По този начин всеки потребител, който счита, че правата му по регламента са нарушени, ще може да подаде своето оплакване до превозвача в 3-месечен срок от датата на пътуването. В срок от 1 месец превозвачът трябва да ви уведоми за движението на жалбата, а максималният срок, в който трябва да ви отговори е 3 месеца.

Права при пътуване

В случай че пътувате, например, от столицата за морето и мястото ви в автобуса е дублирано, пътуването е отменено или закъснее с повече от 2 часа, превозвачът е длъжен да ви даде възможност да изберете дали да ви възстанови заплатената сума или да ви превози по друг начин до крайната точка. В случай че не ви даде този избор, освен възстановяване на стойността на билета превозвачът вече ще дължи и обезщетение  на стойност 50% от цената на билета. Срокът за връщане на сумата е 14 дни от подаването на искането за възстановяване. Превозвачът или съответните служители на автогарата имат задължение в случай на закъснения или отмяна на пътувания да информират пътниците своевременно, но не по-късно от 30 минути след първоначално предвидения час за заминаване.
Както и при самолетните превози, ако закъснението е повече от 90 минути, превозвачът трябва да предложи на пътника безплатно закуски, храна и напитки. Ако обаче се налага престоят да е твърде дълъг на пътниците трябва да се осигури и нощувка в хотел.
В Регламента са предвидени и съответни задължителни обезщетения в случай на произшествие, като размерите им се изчисляват конкретно за всеки случай. В случай на смърт или телесна повреда максималният размер на обезщетението е 220 000 евро. Ако превозвачът вследствие на инцидент загуби или повреди багажа ви, той дължи обезщетение до 1200 евро. Освен това превозвачът трябва да осигури разумна и пропорционална помощ във връзка с непосредствените практически нужди на пътниците след произшествието. Тази помощ при необ¬ходимост е  настаняване, храна, дрехи, транспорт и улесняване на предоставянето на първа помощ.

Контролен орган

По всички тези въпроси е предвидено национални органи в държавите-членки да осъществяват необходимия контрол. В България за такъв орган е определена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.  Тя контролира изпълнението на всички задължения на превозвачите и шофьорите по Регламента.
 Важно е да отбележим, че някои от настоящите правила така или иначе бяха спазвани и преди влизането в сила на Регламента от редица превозвачи, тъй като голяма част от тях са напълно естествени и няма нищо по-нормално от това един държащ на името си търговец да оказва съдействие на потребителите на услугите му. От 1 март обаче и не до там коректните фирми нямат друг избор освен да съобразяват действията си със законодателството. В противен случай ги очакват глоби. В Закона за автомобилните превози  са предвидени санкции конкретно за неизпълнение на Регламента от превозвачите, шофьорите на автобуси, управители, собственици на автогари и т.н. Те варират от 500 до 10 000 лв.