Правила срещу банки и безсрамни държави

Уве Жан Хойзер, в. Zeit
След спасяването идва оздравяването. Или поне опитът да се повиши устойчивостта на изтощената финансова система срещу хазартно настроените банки и безсрамните държави. Също както банките биха искали да продължат да играят хазартно обаче, европейските държави, направили големи дългове, се съпротивляват срещу строгите правила.
Най-трудната задача пред еврото е да успее да се наложи над националните порядки - Гърция успя да влезе във валутния съюз и да прави шмекерии, благодарение на европейските субсидии и бума на пазара на недвижими имоти, а Испания и Ирландия пък завъртяха колелото на промените твърде силно. Там, където правилата на еврозоната все пак ограничиха отделните страни, се наблюдаваше обединяване около противоположните позиции. Игра, в която се включи и Германия.
Въпреки тези тенденции обаче сега Берлин полага усилия за стабилизиране на еврозоната. Ако една страна се държи твърде неразумно, то веднага трябва да й бъде представена сметката, след това могат да бъдат спрени субсидиите от Брюксел, а рано или късно държавата да бъде поставена пред реалната възможност да загуби и правото си на членство в клуба на парите.
Подобни правила, включително възможността за "изритване" от еврозоната, се създават, с надеждата никога да не бъдат приложени. Дори когато се прибегне до тях обаче, отношенията между отделните държави не би трябвало да играят роля. Поради тази причина както сега правото на ЕС има приоритет, в бъдеще налагането на санкции не би трябвало да зависи от това, дали мерките са подкрепени от мнозинство от страни членки. Правилата би трябвало да бъдат налагани, дори ако мнозинството е срещу тях.
Възниква обаче опасността Брюксел да изяви желание да се намеси във вътрешната икономическа политика. Еврокомисарят по валутните въпроси би искал да накаже и страните, които поддържат твърде високи заплати, прекалено скъпа пенсионна система или по друг начин спъват развитието на собствената си икономика. Тези страни би трябвало да бъдат принудени да станат по-гъвкави.
Отлично, казва Берлин. Това би било вече истинска победа. Никоя друга страна членка на Европейския съюз в момента няма по-силни икономически позиции на световния пазар от Германия - тя е толкова силна, че останалите страни членки вече дори искат да я принудят да повиши заплатите и вътрешното търсене. Сега на дневен ред е този въпрос, но в бъдеще и други страни (от Франция до Италия) би трябвало да се страхуват от Брюксел.
Подобни стъпки биха поставили началото на дейността на Брюксел като основен фактор в управление на националната икономическа политика. Можем да се съгласим с Никола Саркози, който определи тези намерения като стремеж към създаване на "единно икономическо правителство".
Това "правителство" обаче бързо би могло да се обърне срещу Берлин, ако водеща роля получат други мнозинства или ако Германия (както бе преди няколко години) отново остане на опашката вместо начело в Европа.
Поради тези причини трябва да се оценяват предпазливо опитите на Брюксел да засили влиянието си спрямо националните столици. Да се намери едно двузначно отношение - въпреки различните манталитети европейците да бъдат принудени да спазват строги правила относно еврото, а спрямо идеята за икономическо правителство да се поддържа решителна съпротива.