Правителството пак бръкна в държавния резерв

По повод вчерашното решение на кабинета, който позволи ББР да придобие вземанията на изпълнителите по договорите и условия и ред, регламентирани в споразумение между правителството и банката.

Георги Ангелов, ikonomika.org
Механизмът предвижда „Българска банка за развитие” АД (ББР) да придобие вземанията на изпълнителите по договорите… За стартиране на механизма ББР ще използва собствени ресурси в размер до 100 млн. лв., а в последствие, при необходимост, се предвижда възможност за депозиране в ББР и на държавни ресурси в размер до 400 млн. лв.
Банката за развитие ще получи пари от фискалния резерв и с тези пари щяла да изкупи забавените плащания към фирми. Че то и на мен да ми дадат 400 милиона от фискалния резерв, и аз ще мога да изкупя тези дългове. Всеки може с пари от фискалния резерв – то неслучайно за последната една година фискалният резерв се е стопил наполовина. Явно няма капацитет да се измисли нещо друго. И явно не се разбира смисълът на съществуването на фискален резерв.
Като са толкова отворени в Банката за развитие, да си намерят външно финансиране с ниски лихви (и без държавна гаранция) и да направят тази операция. Не може постоянно да твърдят, че са много важна банка, а почти цялото им финансиране да идва от държавния бюджет и фискалния резерв. То вече става съмнително – дали банката за развитие не е квазифискална структура, която просто юридически е отделена от държавния бюджет, но постоянно точи от него и нищо не връща обратно.
Ако си спомняте, в един първоначален вариант от "мерките" пишеше ББР да привлече външно финансиране. После това отпадна – защото явно ББР не може да привлече външно финансиране. Сега става ясно, че отново се разчита на държавната хранилка.
Още по-добър вариант би бил да се приватизира ББР и с тези пари да се плати на фирмите. Или да се привлече нов инвеститор (ЕБВР или др.под.) и с внесените от него пари да се плати на фирмите.
А още по-лесен и логичен вариант е правителството просто да каже кога ще плати дълга към фирмите (да кажем, парламентът да гласува, че парите ще се платят след 1 година със съответната лихва). Тогава частните банки биха изкупили без проблеми дълга от фирмите, без да има нужда държавата да вади никакви пари в момента. Дългът ще може и да се секюритизира и продава.
Във всеки случай, сега правителството избира най-лесния вариант, да бръкне в резерва. Бъркането в резерва, обаче, може да има тежки последствия, особено когато става толкова често и в толкова големи размери. След това логично ще се отиде и към емисия на дълг – която, ако се услади на политиците, ще бъде последвана от много подобни. Което няма как да не се отрази негативно върху нивата на лихвите, лихвените плащания, устойчивостта на бюджета и развитието на икономиката.
Това е положението – НДК, ББР и всички държавни компании имат силно лоби и не можем да ги приватизираме. Но фискалният резерв няма достатъчно защитници и все по-малко остава от него.
Оригиналното заглевие на статията е "И баба може така."