Правителството унищожава супермаркетите

Предстои да бъдат внесени в НС промени в Закона за защита на конкуренцията, свързани с нелоялните търговски практики, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. Така правителството смята да възстанови „баланса между производителите и търговците, главно чрез въвеждане на законодателни промени за гарантирането на равнопоставеност на двете страни в този процес”.
Според Бобева през последните седем-осем години е налице определена концентрация на вътрешната търговия в рамките на търговията на дребно в няколко големи вериги, като това затруднява местните производители в този сектор.
Тя съобщи, че при извършените 733 проверки на супер- и хипермаркети са били издадени 7 акта за установяване на административни нарушения и 34 предписания за отстраняване на констатирани несъответствия. Сред най-честите нарушения са свързани с наредбата за етикетирането.

От 28 държави в ЕС само 8 нямат законодателства по отношение на нелоялни търговски практики. Защо търговските вериги в техните държави са се подчинили на тези закони, сега се противопоставят на всяка регулация, изрази позицията вицепремиерът Бобева преди близо месец.

Реакцията на веригите

„Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ ще ограничат конкуренцията в сектора и това ще доведе до повишаване на цените на храните в България.” Това е един от първите коментари на изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев по отношение на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който беше внесен от Румен Гечев, Корнелия Нинова, Петър Кънев, Жельо Бойчев и Явор Куюмджиев от Коалиция за България и Йордан Цонев от ДПС, но според Корнелия Нинова е изработен от експерти на правителството.
В мотивите към документа се посочва, че той цели "създаване на условия за осъществяване последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги чрез осигуряване условия на равнопоставеност при водене на преговори при реализиране на търговски сделки и да предотврати нелоялните търговски практики". Към законопроекта все още не е приложена оценка на въздействието, какъвто публичен ангажимент правителството пое за всяка нова бизнес регулация.
„Предлаганите регулации са груба намеса на държавата в свободата на договаряне и водят до повишаване на административните тежести, влошаване на бизнес средата и отблъскване на инвеститорите”, коментира Йордан Матеев. Според него забраната в България на успешно работещи на Запад бизнес модели на модерна търговия противоречи на европейското право и по-специално нарушава свободата на установяване, което може да доведе до наказателна процедура срещу държавата от Европейската комисия, а въвеждането на неясното понятие "значителна пазарна сила" дава неограничени права на администрацията за недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол.
"Изолирането на търговските вериги и работодателските организации от диалога по този проект доведе до парадокса да се предлага ограничаване на конкуренцията чрез закон за нейната защита”, коментира Матеев и добави, че теорията и практиката в други страни показват, че има висок риск предлаганите свръхрегулации да вдигнат цените на храните, да ограничат асортимента и да стимулират вноса, за сметка на продажбите на българските производители, особено малките.
„Предвидените в проекта тежки намеси в договорните отношения ще стимулират търговците да увеличат вноса и да консолидират българските си доставчици. Новите ограничения ще принудят големите вериги да се откажат от малките и новите доставчици, които биха имали нужда от допълнителни услуги, например маркетингови, за стимулиране на продажбите. Това от своя страна ще ограничи достъпа до пазара на нови иновативни стоки и ще намали асортимента на стоки за потребителите” заяви Йордан Матеев.
Според изпълнителния директор на СМТ предложеният законопроект дискриминира търговците спрямо производителите и големите бизнеси спрямо по-малките. „Често самите производители имат по-голяма пазарна сила от търговците. С предлаганите промени може да се стигне до абсурда търговец с един, два или пет процента дял от пазара да влезе в списъка на компании със значителна пазарна сила, докато негов доставчик с 50% дял от своя пазар да е извън този списък” добави Матеев и заяви „Надявам се преди да бъдат въведени каквито и да било регулации, те да бъдат защитени със задълбочена, професионална и актуална оценка на въздействието, включваща анализ на ползите и разходите за производители, търговци и потребители."
Сдружението за модерна търговия пое ангажимент пред правителството в кратки срокове да сподели своите възражения срещу много от текстовете в проекта и да предложи алтернативни решения в полза на всички заинтересувани страни, включително на българските потребители.
 

Мнението на икономистите

Реториката покрай законовите текстове показва желание на управляващите да влязат в тези взаимоотношения и по някакъв начин да ги регулират, каза в предаването "Преди всички" старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев: „Текстовете в законопроекта отварят вратата както за добронамерен контрол, така и за различни опции за оказване на натиск”.
Преди дни вицепремиерът Даниела Бобева отправи критики към Комисията за защита на конкуренцията и лансира идеята контролът в тази област да се повери на икономическото и на земеделското министерство. Според Петър Ганев обаче контролът е добре да се осъществява от орган като Комисията за защита на конкуренцията, който не се сменя винаги след избори, както е в едно министерство. Ако това отиде в ръцете на министъра, контролът става изцяло политически зависим, смята икономистът.
Ако този тип контрол малко връзва ръцете на хипермаркетите, от гледна точка на това какви такси могат да се налагат и какви условия да предлагат, това по-скоро означава, че цените могат да вървят нагоре. Точно с такъв тип допълнително натоварване на доставчика можеш да пуснеш по-добра промоция. Така че, отнемайки от силата на търговската верига, аз не виждам как това може да повлияе за по-ниски цени, точно обратното, посочи още Петър Ганев. Според него фокусът в дебатите около законопроекта трябва да бъде върху потребителя, а не върху това, че страдат доставчиците.
 

EconomyNews.bg припомня: 

Търговските вериги бяха обвинени в данъчни измами от премиера Пламен Орешарски.
Това предизвика бурна реакция на Сдружението за модерна търговия. „Членовете на Сдружението за модерна търговия са сред най-големите данъкоплатци в страната и са подлагани на постоянни проверки. В този смисъл подкрепяме всички действия на държавата за разкриване на данъчни измами и намаляване на сивия сектор в икономиката. Ние впрочем имаме огромен принос за изсветляването на голяма част от българската икономика и настояваме държавата да потърси отговорност от доказаните конкретни нарушители на данъчното законодателство, без да стоварва подозренията си върху цял сектор от икономиката.”, посочи Сдружението в разпространено становище.
Премиерът освен това обвини веригите, че третират по различен начин българските и чуждите доставчици, на което сдружението отговори, че „подобни изявления на висши представители на изпълнителната власт не са в синхрон с многократно изразяваното от правителството желание за подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции, подкрепа на малкия и среден бизнес и ускоряване на икономическия растеж.”

Търговските вериги са инвестирали в България над 4 млрд. лв. и са отворили директни над 20 хил. работни места и индиректно десетки хиляди в свързани бизнеси-партньори. Средно всяка верига за бързо оборотни стоки в сдружението работи с над 800 български доставчика, а средно 55% от стоките в магазините на веригите от сдружението са български. Данните са актуални за членовете на сдружението, които към момента са:

"Билла България” ЕООД
“Доверие - Брико” АД
"К енд К Електроникс" ЕАД
"КМБ България” ЕАД
"Кауфланд България ЕООД и Ко” КД
"Лидл България ЕООД & Ко” КД
“Максима България” ЕООД
"Метро Кеш & Кери България” ЕООД
“Пени Маркет България” ЕООД
„Пикадили“ АД

Сдружението за модерна търговия се наложи да отговори и на друга атака. През есента на миналата година депутатът от левицата Спас Панчев, обяви, че се подготвя законопроект, който да забрани на чуждите супермаркети да работят в събота и неделя, като така ще се подпомагнат българските магазини.

„Нашите инвестиции, които са равни на общите бюджетни приходи от данък печалба в България за близо три години, създават заетост и работят за българската икономика. Освен това бюджетните приходи от данък печалба са пренебрежимо малки (едва 5 лв. от 100 лв. приходи) спрямо основните приходоизточници в държавния бюджет - ДДС, акцизи, осигуровки и данък върху доходите, които носят общо 70 лв. от всеки 100 лв., събрани от държавата. И точно при тях големите търговски вериги имат значителен принос, което ги нарежда сред най-значимите данъкоплатци в страната. Ние сме подложени на масирани проверки и ревизии от страна на данъчната администрация. Но те не ни притесняват. Защото уважаваме и спазваме българските закони, включително данъчните, отговори с изявление тогава Сдружението.