Право на отговор

EconomyNews.bg публикува отговор на КНСБ на статия  на Георги Ангелов „ КНСБ и плоският данък” , публикувана в „EconomyNews.bg” на 7 май 2013 г. и „Синдикатите заслужават голяма двойка по икономика“, публикувана във в-к „Сега“ на 09.05.2013 г.

"Непосредствено преди парламентарните избори в програмите на политическите партии и в публикации в печата отново се поставя въпросът за т.нар. „плосък” данък. Позицията на КНСБ е последователна и категорична, а именно: възстановяване на прогресивното подоходно облагане с необлагаем минимум на нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, настоящия размер на данъка – 10 на сто за суми до 10 пъти МРЗ и над тази сума – 15 на сто.
Всеки има право на собствено мнение, но не можем да приемем позиции с неаргументирани доводи, съпроводени с остри нападки към КНСБ, както и към синдикатите въобще. Типичен пример за това е публикуваният на 7 май т.г. материал в EconomyNews.bg „КНСБ и плоският данък” и „Синдикатите заслужават голяма двойка по икономика“, публикуван на 9 май във в-к „Сега“. Авторът е един и същ – г-н Георги Ангелов, а съдържанието е еднакво, въпреки различните заглавия. Синдикални лидери са обвинени, че в изказванията си твърдят, че плоският данък увеличава бедността. Фактически предложението на КНСБ за прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум ще доведе до общо намаление с няколкостотин млн. лв. на данъчното облагане, което приоритетно ще се насочи към ниско и средно доходните групи.
Безспорно, както твърди авторът на публикацията, рискът от бедност е по-голям сред безработните и пенсионерите, но това няма нищо общо с „плоския данък” и облагането, защото това не ги засяга. Не бива обаче да се пренебрегва фактът, че в България бързо нараства относителният дял на „работещите бедни” и от 5.4% през 2006 г. достига вече 8.2% през 2011 г. (SILC – Евростат). Пак по данни на Европейската статистическа служба относителният дял на „нископлатените работници” в България (наети на пълно работно време с възнаграждение под 67% от средното) е 27%. При изключително ниското абсолютно равнище на цената на труда това означава, че те са потенциален контингент на „работещите бедни” в страната. Плоското данъчно облагане със сигурност сравнително повече натоварва „работещите бедни” и „нископлатените работници” и това не се нуждае от доказателства. В крайна сметка въпросът е – в чия полза работи и правилен ли е този данък като политика в страна, която в рамките на ЕС-27 е:
- на първо място по население в риск от бедност и социално изключване – 49.1%;
- на второ място по диференциация в доходите, измерена чрез коефициента на Джини – 35.1;
- на трето място по поляризация в доходите на 20-те % най-богати и 20-те % най-бедни – съотношение 6.5 пъти.
Това е същностният въпрос и всички останали разсъждения са безсмислени упражнения на тема „що е то плосък данък и има ли той почва у нас?”, още повече в контекста на европейското ни членство.
Твърдението, че въвеждането на плоския данък е ограничило съществено сивата икономика, не се доказва нито от национални (виж ЦИД), нито от международни изследвания (Виза Европа). Според Виза Европа през последните години делът на сивата икономика у нас остава в рамките на 31-32% от брутния вътрешен продукт, което неизменно ни нарежда на първо място сред европейските страни.
Недоумение буди твърдението на автора на статията, че плоският данък е единственият стабилизиращ фактор в бюджета, който осигурява финансови ресурси „за изпълнение на социалните функции на държавата”. За всеки е ясно, че основният източник на приходи в бюджета е данъкът върху добавената стойност. През 2007 г., преди въвеждането на плосък данък върху доходите, прирастът на постъпленията в държавния бюджет от този данък е бил 484.1 млн. лв., а през 2008 г. /с въвеждането му/ прирастът е само 141.9 млн. лв., което се дължи основно на премахването на необлагаемия минимум. През следващите 3 години ръстът на приходите от данъка върху доходите (3.6% средногодишно за периода) като правило се определя от ръста на заплатите (4.7% средногодишно за периода), а не от плоския данък и разширяване на данъчната основа.
За нас прогресивният подоходен данък е елемент на солидарност на богатите към бедните хора. Още веднъж искаме да подчертаем, че ние не предлагаме увеличение на данъчното облагане като цяло, а преразпределение на тежестта от ниско- към високодоходните групи, без да се засягат средните доходи, в т.ч. и тези на висококвалифицираните работници.
По отношение на пазара на труда - истинската причина за загубата на над 400 хил. работни места са не увеличените минимални осигурителни прагове (МОП), социално-осигурителната тежест върху труда, административното разпростиране на колективни договори и вдигането на МРЗ през последната година и половина, а първо – неблагоприятното външно влияние на икономическата и последвалата я дългова криза, и второ - липсата на адекватни политики, стимулиращи запазването на заетостта и вътрешното търсене (каквито бяха успешно приложени в редица европейски страни, напр. Германия). Фактите:
• В условията на криза МОП нарастваха (при това ограничено) само в тези икономически дейности, където имаше резерви за това и с оглед осветляване на „сиви доходи”. Не бива да се забравя, че увеличенията на МОП са плод на договорености между представители на работодателите и на работниците, т.е. не може да се предполага, че работодателските представители не са били достатъчно внимателни за въздействието на тези увеличения.
• Не е ясно за какво пагубно влияние на социално-осигурителната тежест върху заетостта се говори (може би увеличението с 1.8% от 1. януари 2011 г. на вноската във Фонд „Пенсии”), но съвсем отчетливо е, че последователната политика на три поредни правителства на безумно намаление на пенсионно-осигурителните вноски от 32 на 16% доведе до финансов колапс солидарния стълб на пенсионната система, един безкрайно щедър реверанс към работодателите, без да са налице „очакваните” по-високи доходи и нови работни места.
• Разпростирането през последните 4 години на 5 браншови колективни трудови договора като общовалидни за всички предприятия от съответния бранш е в съответствие с чл.51б от Кодекса на труда, т.е. по „общо искане” на работодатели и синдикати. Самият акт на разпростиране влияе върху много малка част от наетите работници в страната и данните категорично сочат, че тези браншове далеч не са сред първенците по намаляване на заетостта.
• МРЗ остана „замразена” за 2 години и половина, а последващото на три стъпки увеличение само частично възстанови съотношението й към средната. Анализът в динамика (и дори за последните 4 години) показва, че няма никаква пряка връзка между МРЗ и заетостта. Това констатира дори Европейската комисия (ЕК). Нещо повече, в аналитично-обзорната си публикация „Заетост и социално развитие в европейските страни през 2012 г.” Комисията акцентира върху положителните ефекти от повишаване на МРЗ в условията на криза, а именно – „поддържане равнището на цените и избягване на риска от дефлация по време на рецесия, подкрепа на агрегатното търсене и не на последно място, осигуряване на адекватен стандарт на живот на най-уязвимите групи работници”.
И още един факт, който авторът изобщо не споменава, а той действително не е в полза на „синдикалния” Министър на труда – близо 2 пъти и половина бяха намалени средствата за активни политики в Националния план за действие по заетостта, което внася огромно напрежение на пазара на труда. В този контекст напълно споделяме тезата на ЕК, „че е необходим мащабен пакет от активни мерки в сферите на първичния и вторичния трудов пазар, образованието и регионалната политика”. Такава теза синдикатът е изразявал и защитавал ежегодно при планиране на бюджетните разходи за политиките на пазара на труда.

Всеки разумен читател на публикацията може да прецени, че изложените в материала разсъждения по отношение на плоския данък са съпроводени с „плоско” мислене за тяхната защита.
Не синдикатите, а авторът на публикацията заслужава голяма двойка по икономика. КНСБ е готова да обсъжда всякакви позиции, ако зад тях стоят разумни и аргументирани обосновки."