АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Въпреки че нивото на задлъжнялост остава под критичния праг от 60% от БВП, значителният дял на дълга в чуждестранна валута заслужава коментар и допълнителен сравнителен контекст.
По отношение на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, страните от ЕС с най-високи нива на жилищни затруднения сред тази група са Дания - 18,4 на сто, Финландия - 17,5 на сто и Франция - 17,1 на сто.
638 лева ще е линията на бедност през 2025 година. Това реши Министерският съвет на редовното си заседание. Така стойността на границата на бедност ще се повиши със 112 лв., което е с 21,3% в сравнение с 2024 година.
Членовете на НСТС обсъдиха проект на постановление на служебното правителство линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. За тази година тя е 526 лв. Представителите на бизнеса подкрепиха предложения от кабинета размер, но според КНСБ линията на бедност за 2025 г. трябва да бъде по-висока - 667 лв.
България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност. В България и Гърция повече от 10% от населението е трайно енергийно бедно според трите показателя, разгледани в проучването.
Три години след завръщането на талибаните на власт афганистанската икономика е с "нулев растеж", населението й тъне в бедност, хуманитарната криза се задълбочава, а надежда за подобрение в близко бъдеще няма.
В България този европейски проект е представен чрез инсталирането на 12 демонстрационни Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград, живеещи в енергийна бедност.
Линията на бедност за 2025 година трябва да бъде 667 лева, а не 638 лева, както предвижда проект на правителствено постановление. Tова се посочва в позиция на КНСБ, изпратена до служебния социален министър Ивайло Иванов. Срокът за обществено обсъждане на проекта е 12 август.
Срокът за обсъждане е до 12 август, включително. Линията на бедност за 2024 година е 526 лева.
Делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана, е най-висок в Словакия (45,7 на сто), следвана от Унгария (44,9 на сто) и България (40,2 на сто).