Празни стаи, пълни бутилки вино

Ива Стойкова
В официалния туристически портал на България няма да намерите категория „Винен туризъм”. Той попада в раздела „Селски туризъм”, където е споменато, че „на територията на страната съществуват много винопроизводители с европейска и световна известност - Асеновград, Бургас, Брестовица, Поморие, Беса валей, вила Любимец, Русе, Дамяница, Домейн бойар, Евксиноград, изба Тодоров, изба Хан Крум, Катаржина естейт, Менада, Поморие, Сакар, Любимец, Тера Тангра и много други”.
Виненият туризъм не е добре развит у нас, въпреки даденостите. Доказват го цифрите.
Празни стаи, пълни бутилки вино
Сложните отношения между виното и туризма Любомир Попйорданов сравни с отношенията между България и Румъния по проекта „Дунав мост 2”. Почетният председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм изнесе лекция на тази тема в рамките на форума "DiVino.Taste", чийто медиен партньор бе EconomyNews.bg. Още един паралел направи Любомир Попьорданов, позовавайки се този път на директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. По думите му хотелските стаи у нас, ако не най-празните в целия свят, то със сигурност са най-празните в Европа. А според Попйорданов, в избите у нас има големи количества вино, които остават неизползвани и неотворени и призова за размисъл за празните стаи и неизпитите бутилки с вино, които не сме могли да реализираме.
В подкрепа на винен клъстер
Проблем пред винения туризъм е, че двете страни в това словосъчетание взаимно си нямат доверие и не се харесват. И ако това все пак се случи, то е по необходимост, смята Любомир Попйорданов. Той се обяви за създаването на винен клъстер. Сдружаването е важно, за да може България да стане видима дестинация за винения туризъм. Когато един турист посети България, той иска да бъде удобно настанен в хотел или къща за гости, да опита традиционна българска кухня от съответния регион, да вкуси сирене, да пие местно вино, да разгледа културно-историческите забележителности, да разговаря с хората и да види как живеят, да се полюбува на пейзажите... Неизчерпаем е списъкът с възможности, въпросът е чуждестранният турист, пък и не само, да получи пакетна услуга от различните участници в процеса на запознаването му с България. Това важи в особена степен за индивидуално пътуващите туристи.
Българските туристи също са важни
Родният туризъм не познава и не харесва българите в качеството им на потенциални клиенти, са наблюденията на Любомир Попйорданов. А точно ние най-добре познаваме и разбираме проблемите на българското вино и българския туризъм, коментира той. Българските винопроизводители пък трябва да осъзнаят, че най-големият им пазар е у нас.
Статистиката не е в полза на винения туризъм
Делът на българските туристи, практикуващи винен туризъм е едва 1%, сочи изследване на МИЕТ*. От друга страна, като предпочитан вид туризъм виненият събира 6,6% през лятото на 2009 г. и 5,3% през лятото на 2010 г. Тези данни са за активния туристически сезон. Извън него, резултатите са малко по-различни***. През есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. виненият туризъм разполага с дял, съответно с 3,2% и 2,4%. Виненият туризъм обаче е сред най-непредпочитаните за практикуване. Той успешно се съчетава със селския, кулинарния и планинския туризъм. Друг извод е, че СПА и еко туризма са сходни, като към тях могат да се причислят кулинарният и виненият. Тези видове туризъм обаче не се отличават ясно в представите на почиващите с определени характеристики, каквито има например морският туризъм. Виненият туризъм попада в графата „почивка за забавление”, чийто дял в неактивния туристически сезон е между 16% и 18%. Най-големите забележки от страна на българските туристи са свързани с пътищата и инфраструктурата.
Според друго изследване, най-голяма удовлетвореност на чужденците носят храните и напитките, независимо от вида туризъм. От особено значение за тях са красивата природа, чистия въздух, приемливите цени. Най-голямото разочарование обаче идва от лошата инфраструктура и пътна мрежа, мръсотията, ниското ниво на владеене на чужди езици, както и липсата на достатъчно информация и реклама за България. Извън активния туристически сезон (2009 – 2010) делът на винения туризъм, практикуван от чужди граждани, е 10% през есента и 4% през пролетта****..
Чуждият опит
12 изби в България предлагат и хотелско настаняване. Във Франция това е обичайна практика, но не и в САЩ, по-конкретно Напа Вали (Калифорния). Там обаче е добре развит дегустационният бизнес – между $5 и $15 струва да се опитат вината от някое шато. В САЩ, както и в Австралия, производителите разчитат предимно на организирането на винени уикенди и турове, чрез които успяват да увеличат директните си продажби. По този начин се реализира около 35% от продукцията на повечето австралийски изби, а годишният оборот от винен туризъм в страната е около $3,6 млрд. Винарните в областта Напа вали годишно се посещават от около 18 млн. туристи, като повечето са американци.

* В текста са използвани данни от: „Проучвания на чуждестранните посетители в България - специализирани видове туризъм 2010 г.», «Изследване на търсенето на туристически продукти и услуги от българските граждани, почиващи в страната в активните туристически сезони (лято 2010 г.)», «Изследване на търсенето на туристически продукти и услуги на българските граждани, почиващи в страната извън активните туристически сезони, в т.ч. и практикуващи специализирани форми на туризъм извън активните сезони (пролет 2010)», «Проучвания на чуждестранни посетители в България, извън туристическите сезони 2009 г. (допълнение към пролет 2010 г.)».