Преглед на печата

Неколкостотин кубически километра лед е имало в атмосферата над София във вторник, 100 се изсипаха като градушка, анонсира под глава "24 часа". Скоростта на ледените парчета е достигнала 80-100 км/ч. и затова пораженията са толкова страшни. 3000 ударени коли минаха огледи в София само при 3 застрахователни компании. Колегите им пък масово удължаваха сроковете за оглед и регистрация на щетите, съобщава "24 часа".
Държавата абдикира за втори път от задълженията си при голямо природно бедствие само в рамките на един месец, коментира на първа страница "Труд". След тоталното безхаберие във Варна и Добрич институциите показаха нулеви реакции и при градушката в София. Оказа се, че Агенцията за борба с градушките няма техника и около столицата, а и по принцип не пазела градове, а нивите. Системите за ранно предупреждение на МВР и сирените мълчаха, нищо че за тях бяха изхарчени около 40 млн. лв.
"Нямаше техническо време за пускане на сирени - за включването им са нужни около 15 минути, а за облака бяхме известени 7-8 минути преди да ни удари градушката. Ако за буря се знае 2 часа по-рано, ще има предупреждение за опасността", е обяснението на МВР за ситуацията, допълва още "Труд" на вътрешна страница. В друга статия изданието цитира и шефът на Агенцията за борба с градушките инж. Николай Николов, който обяснява, че агенцията не може да изстрелва ракети над населени места, защото това е забранено от Закона за взривните вещества понеже отломките може да предизвикат покажи.

"24 часа" уточнява още: Само за един ден по облаците са пратени ракети срещу градушка за над 250 хил. лв. От 14 ч във вторник до 3,37 ч в сряда сме изстреляли 453 ракети. Тогава над територията на България са се развили четири мощни "клетки" с градоносни облаци, съобщава пред изданието Николов.
Известяването на населението няколко минути преди връхлитането на подобна градушка по-скоро би създало паника и хаос. Така изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките инж. Николай Николов коментира пред "Новинар" идеята мобилните оператори да изпращат предупредителни SMS-и на своите клиенти за наближаваща опасност.
Междувременно от страниците на "Стандарт" кметът на София Йорданка Фандъкова обявява: "Една предварителна информация би била полезна от гледна точка на това да предупредим гражданите да влязат в затворени помещения. Но при създалата се ситуация във вторник със започването на бурята за нас беше важно да реагираме бързо, особено на сигналите за пострадали хора. Гражданите трябва да реагират от гледна точка на безопасността си. Когато се зададе такава сериозна буря, трябва всички да знаем, че е добре да сме на затворено място и то далеч от прозорците. Ако сме на улицата да не се крием под дърветата и козирките, защото има опасност от падащи стъкла. "
Бурята може да струва на застрахователите над 50 млн. лв., пресмята по темата "Капитал Daily". Щетите тепърва ще се оценяват, но със сигурност се очаква да бъдат поне 40-50 млн. лв. общо. Много компании засега се въздържат
да дадат дори приблизителна сума, която предполагат, че ще платят, тъй като щетите ще се обработват в продължение на няколко седмици. Според Орлин Пенев, председател на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, общо обезщетенията може да достигнат
и 100 млн. лв., като това със сигурност ще се отрази на печалбата на компаниите. Дружествата не очакват да изпитат затруднения с плащането Ц освен резерви повечето от тях имат презастрахователна програма, която ще им възстанови разходите.
На първа страница "Телеграф" алармира за месец чакане. Градушката се оказа празник за стъкларите в София. Битови и автостъкларници едва насмогваха на хилядите клиенти, извили се на опашки. Докато преди дни малките столични стъкларници са получавали по 2-3 поръчки на дневно, в една от тях вчера бяха записали 150 заявки.
"Монитор" пресмята още: 1000 лв. за ремонт на колата и 500 за смяна на дограмата. Толкова трябва да приготви всеки пострадал от градушката столичанин, който няма застраховка.
КАТ ще направи реверанс към софиянци и няма да глобява, ако карат с пукнати стъкла на колите, информира още "Стандарт". Подобен проблем имат 10 000 столичани, чиито автомобили бяха отрошени от градушката.
В интервю за "Телеграф" климатологът Георги Стефанов сравнява: "Това, което виждам из цяла София като последици по сграден фонд, дървета и инфраструктура, е точно като след ураган първа степен - вятър със скорост 150 км/ч. В България вече се случи нещо, което климатолозите в Щатите наричат ураган първа степен, в който не е възможно да се случи валеж на силен град." Стефанов призовава политиците да предприемат законови промени, които да осъществят реалистични действия, така че да не става "след дъжд качулка". "Климатичните промени са глобално доказан факт и е въпрос на политическа и икономическа далновидност доколко правителството на една страна осъзнава този проблем и предприема превантивни мерки", категоричен е експертът.
"Четиридесет минути преди да настъпи над София този облак се е виждал на радарните изображения. Виждало се е, че ще има градушка, но сами разбирате че в рамките на четиридесет - петдесет минути преди настъпване на явлението, много малко институции могат да реагират", казва в интервю за "Новинар" Красимир Стоев, синоптик от Националния институт по хидрология и метеорология към Българската академия на науките. По думите му е можело облакът да бъде разбит. "В самия облак се вкарва реагент, но когато е в много по-начален стадий на развитие. Когато вече е бил над Софийско, нищо не е можело да се направи. Много по на запад, още когато облакът се е формирал и се е виждало, че много мощно се развива във височина и пробива топлопаузата, се вкарва реагент. Така дори да има зърна от градушка, те са с много по-малки размери", обяснява Стоев.

ИКОНОМИКА

Спешна актуализация на бюджета заради КТБ поиска вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Източването на банката от кухи фирми, свързани с Цветан Василев, трябва да бъде покрито с резерви от държавата, съобщава на първа страница "Преса".
***
"Милиони потъват в резиденции на властта", алармира "Труд". От отчетите на Министерски съвет за 2013 г. се вижда, че по закона за резиденциите са отпуснати 6 463 000 лв., а като разход за тях са отчетени 7 328 00 лв. Сметката не излиза, тъй като са били похарчени повече пари за издръжка на персонала и за капиталови разходи.
Освен това имотите на властта се охраняват целогодишно от Националната служба за охрана, пише още "Труд". Тъй като в тази служба заплатите на редовните гардове е не по-малка от 1000 лв. на пълен трудов договор, това ги прави най-скъпите домови оранители. А уж НСО трябва да пази основно първите ни държавници.
***
Наложеното от премиера Пламен Орешарски примирие между земеделския министър Димитър Греков и шефовете на фонд "Земеделие" изтрая само два дни, отбелязва във водещата си новина "Сега". Вчера войната помежду им избухна с нова сила и доведе до невиждана управленска криза в структурата, от която се очаква в кратки срокове да разпредели и да "спаси" милиони левове за фермерите. Заради това земеделските производители и животновъдите заплашиха с масови протести.
***
"Италия винаги е твърдяла, че "Южен поток" е от стратегическо значение за насърчаване на диверсификацията и енергийната сигурност. Надяваме се проектът да се реализира в съзвучие с европейските правила и разпоредби. Подкрепяме и разработването на други важни газови инфраструктурни проекти като Трансадриатическия газопровод в рамките на Южния коридор, който ще пренася газ от Азербайджан до Италия през Турция, Гърция и Албания и ще бъде свързан с България чрез междусистемната газова връзка Гърция Ц България. Тази позиция изразява в интервю за "Монитор" Н.Пр. Марко Контичели, посланик на Италия в София.

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

"Рано е да се коментира коалиция БСП - ГЕРБ", е заглавието над интервю в "Труд" с Калоян Паргов, председател на БСП-София. "След 5 октомври можем да водим диалог с всеки, стига нашата програма, нашите цели да бъдат приети. Но този път на принципна основа. Ще бъде погрешно, ако от сега сложим граници. Политическата и икономическата ситуация изискват национален консенсус, а БСП като констрективна партия е длъжна да зададе този тон", посочва Паргов.

ЗДРАВНА КАСА - БЮДЖЕТ

За "Капитал Daily" Менда Стоянова, депутатът от ГЕРБ, заявява: "Управляващите твърдят, че държавата едва ли ще може да осигури повече от 200 млн. лв. от бюджета, въпреки че касата твърди, че са й нужни 328 млн. лв. Ако се гласува този вариант, ще се заложи поредната бомба за следващите управляващи, защото системата ще остане недофинансирана и дефицитът ще се прехвърли за 2015 г. Още повече че не е ясно на колко възлизат и дефицитите на болниците. Така че вариантът касата да получи само 200 млн. лв., за да не се надхвърли границата от 2% от БВП на дефицита, в случая не е добър. По-добре сега от бюджета да се осигурят нужните 328 млн. лв. и този проблем да се изчисти. Друг въпрос е откъде могат да се вземат парите за това. Единият вариант е от вътрешни резерви Ц като се прехвърлят част от 500-те млн. лв. от инвестиционната програма на правителството или от централния бюджет. Проблемът е, че ако се използват парите от инвестиционната програма, ще се отложи плащането по договори, които вече са сключени. Това е още една бомба със закъснител за бюджета. Предполагам, че управляващите чисто политически ще предпочетат този вариант, за да кажат след това, че оставят дефицита нисък. За мен правилната стъпка е този трансфер към НЗОК да се изплати в пълния му размер, а парите да се осигурят с допълнителен дълг и увеличение на дефицита на държавния бюджет. Тази актуализация трябва да се съчетае и с ревизия на приходната част, която да отрази очакваното неизпълнение там."
В интервю за "24 часа" икономистът Владимир Каролев коментира дефицита в здравната каса: "Всяка година го има този дефицит и здравната каса и болниците са свикнали, че извън гласувания бюджет ще им дадат повече пари. Затова и няма стимули за спестявания. А причината за дефицитите е в дефектния модел." По думите на Каролев сегашният модел на клиничните пътеки чисто икономически създава стимули на болниците да злоупотребяват с пътеките, да търсят пациенти по скъпите пътеки и понякога даже да хоспитализират пациенти, за да получат пари. "Правилният подход е клиничните пътеки - както е по света - да не са за остойностяване на медицинската дейност, а да се опише какво трябва да се изпълни при една медицинска процедура. Вторият проблем е, че здравната каса е монопол и трябва да се създаде конкуренция", съветва Каролев.
"Парите за здраве свършват през септември", заявява в интервю за "Преса" д-р Иван Кокалов, член на надзорния съвет на НЗОК. Според него бюджетът на касата свършва всяка година, просто трябва регулация на броя на болниците според нуждите на региона, на общината. "Апропо, Министерство на здравеопазването внесе пакет мерки, една от които беше на базата на реална здравна карта на страната, според необходимостта от легла и персонал по региони, още на ниво инвестиционно намерение да се дава разрешение за строеж на болницата. Това значи, че ако някой иска да построи конкретна болница, здравното министерство казва - такава нужда има в София, Пловдив и Варна. Друга опция е някой да каже, че касата не е длъжна да сключва договор с всички лечебни заведения, но тогава по Закона за защита на конкуренцията някой трябва да изработи мотиви за съответния отказ", разсъждава Кокалов. БТА