Предизвестеният дефицит в НЗОК

Публичното здравеопазване е поредната система, доминирана от държавата, за която управляващите продължават да смятат, че може да съществува и да работи на добра воля и без пари, пише в аализ на ИПИ. Така например, държавният бюджет покрива здравните вноски на редица социални групи, но тези вноски и съответно постъпващите средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на работещите. Т.е. социалната функция на държавата частично се изпълнява от работещите хора, които плащат здравни осигуровки. Иначе казано, работещите субсидират лечението на неработещите чрез държавния бюджет и чрез собствените си здравни осигуровки.
 

Разбивка на планираните приходи по групи, осигурявани от държавата, и осигурителни вноски и работодатели и работещи през 2014 г.

В началото на ноември 2013 г., дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за миналата година се оценяваше на между 105 и 150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за 2014 г. Ако приемем, че извършените здравни услуги и закупените здравни медикаменти и изделия през 2014 г. са горе-долу на нивата си от предходната година, покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава увеличение на бюджета на касата с между 210 и 300 млн. лв. Дефицитът през 2013 г. означава, че предоставените медицински продукти и услуги не са били финансово обезпечени. За да е възможно безпроблемното разплащане на всички медицински стоки и услуги, които ще бъдат предоставени през 2014 г. и които приемаме, че ще бъдат около нивата си от предходната година, бюджетът на НЗОК за 2014 г. трябва да се увеличи с дефицита от 2013 г. Към това се прибавя и миналогодишният дефицит, който трябва да бъде финансиран от тазгодишния бюджет и необходимите допълнителни средства се увеличават от 105-150 млн. лв. на 210-300 млн. лв.
 

Този дефицит е концентриран в болничната помощ и би следвало разходите за нея да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Затова и още миналата година беше пределно ясно, че през 2014 г. ще се отвори дупка в бюджета на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв. С други думи няма новина в апокалиптичните сценарии за фалит на системата, които се тиражират последния месец – той беше предизвестен.

По-интересният въпрос се отнася до подписаният Национален рамков договор за 2014 г. със следните оценки: „Успяхме да стабилизираме системата финансово” – министърът на здравеопазването; „За да се преборим с изкривяванията в системата е нужна политическа воля, която няма да липсва” – директорът на НЗОК; „И най-лошият договор е по-добре от липсата на договор” – председателят на Българския лекарски съюз. Крайният резултат от рамковия договор се изразява в по-високи разходи, включително за недофинансираната болнична помощ, и намаляване на част от приходите от таксата за преглед на пенсионер, която е понижена от 2,90 лв. на 1 лв. С други думи при нарастващ недостиг на средства в здравната система се договарят по-високи цени за някои услуги и по-ниски приходи, което може да доведе до някаква комбинация от намаляване на достъпа до услуги, заплащането им директно от пациентите и нови загуби и дългове за болниците. Това не е нито стабилизиране, нито воля, нито нещо добро, а представлява единствено триумфът на едни лобита над други. Целият анализ може да се види на страницата на ИПИ.