Предпочитани дестинации за български студенти

Какви са тенденциите през последните две години относно най-предпочитаните страни и най-търсените специалности от българските кандидати, решили да продължат своето образование зад граница.Отговари в интервю с Таня Тодорова е старши консултант в агенция за образование в чужбина - ЕДЛАНТА.

Какви промени се наблюдават през последните две години?

Наблюдаваме спад на интереса към висше образование във Великобритания. Това се дължи на последиците от Брекзит - учебните таксите за студентите от ЕС се увеличиха до нивото на тези за останалите чуждестранни студенти и в момента варират от 13,000 –14,000 до 40,000 паунда на година. Освен това вече се изисква студентска виза за кандидатите, които са избрали тази държава за своето бъдещо образование. Разбира се, ние помагаме на всеки, който е избрал Великобритания, както в подготовката за даденото учебно заведение, така и в организационната част, свързана с кандидатстването за виза и пребиваването там.

Интересът се насочва към други страни. За повечето кандидати един от основните фактори за избор на страна и учебно заведение е къде обучението се провежда на английски език. В това отношение Нидерландия решително измести Великобритания от първата позиция като доказана страна с много английски програми. Има засилено търсене на възможности за образование в Германия и Австрия. Там обучението е предимно на немски език, но все повече университети предлагат и програми изцяло на английски. Италия и Испания също са желани дестинации за образование в чужбина. Новост е интересът към образованието в Белгия, Чехия, Унгария, Полша, Гърция и Кипър, където също се предлагат учебни програми на английски език. Например Карловият университет в Прага е от най-престижните в Европа и все повече български кандидат-студенти се насочват към него.

Кои специалности са най-търсени?

Наред с традиционния интерес към бизнес мениджмънт, икономика, право, медицина, архитектура и компютърни науки, към списъка на най-желаните специалности можем да добавим тези в сферата на инженерните науки, психологията, дизайна (графичен, интериорен, продуктов), както и биомедицинско инженерство, биомедицински науки и екология.

Каква е основната форма на обучение? Онлайн, присъствена или хибридна?

Почти всички европейски университети предлагат хибридна форма на обучение, но все повече от тях се стараят да възстановят присъствената форма. Към момента лекциите са онлайн, а практическите занятия (упражненията) се осъществяват присъствено, в малки групи. Това е известен напредък в сравнение с учебната 2020/2021 година, когато упражненията също се провеждаха в онлайн формат.

Има ли специалности, към които интересът се е увеличил през последните две години, откакто сме в пандемична обстановка?

Да, в последно време много кандидат-студенти се насочват към специалности, свързани с медицината – молекулярна биология, биомедицина, биоинженерство, фармация и фармакология, психология. Очевидно COVID пандемията постави много предизвикателства пред съвременното ни общество, които стимулират младите хора да изберат да се развиват в тези сфери на науката.

Кои страни представляват интерес за кандидатите, заради своите доказани програми в определена сфера?

Нидерландия е предпочитана страна за изучаване на психология и биомедицинско инженерство, тъй като там има добри английски програми в тези сфери. Друга държава, където можете да се изучава психология на английски, е Италия. За медицина на немски език челната позиция се държи от Германия. Великобритания беше водеща в избора на програми в медицинската сфера, а след Брекзит подходяща алтернатива се явяват някои университети в Италия, Чехия, Словакия, Кипър, които предлагат медицина на английски език.

Какви са тенденциите при магистърските програми зад граница?

Има много фактори за избор на магистърска програма – предходната бакалавърска програма, университетът, в който се е обучавал кандидатът, плановете му за бъдещо професионално развитие и др. Ако иска да придобие по-висока квалификация, за да се развива кариерно, в много случаи завършването на магистърска програма е силно препоръчително, ако не и задължително. Например за кариерно развитие в сферата на международното право се изисква магистратура, защото е необходима специализация след бакалавърската степен. Често след завършване на бакалавърската програма студентите да работят около 1-2 години, преди да се насочат към по-тясна специализация в конкретна сфера.

Освен в европейски университети, се предлага образование и в Япония. Има ли много български кандидат-студенти, които избират тази далечна дестинация и какво ги мотивира да се насочат натам?

Ние сме единствената агенция в България, която предлага съдействие за образование в Япония и интересът нараства постоянно. През последните няколко години японското правителство популяризира страната като учебна дестинация чрез все повече програми на английски език, както за бакалавърска степен, така и за магистърска. Друга водеща причина е културата на тази далечна страна, към която младите хора проявяват любопитство, а учебните програми включват изучаване на японската култура, традиции и език. Япония е водеща във сферата на технологичните науки. Именно затова интересът към предлаганите инженерни специалности (мултидисциплинарно инженерство) е особено силен. В България има гимназии, в които се изучава японски език и съответно кандидатите от тези учебни заведения са най-много. Бакалавърските програми са 3- или 4-годишни, а магистърските – 2-годишни. В университетите, с които работим, годишната учебна такса е между 14,000 и 21,000 щатски долара, но много от университетите предлагат щедри стипендии за  студенти с отличен успех.