Предпочитаните професии 2008-2017

Като част от редовното си тримесечно проучване на обществените нагласи, Алфа Рисърч включи специален блок въпроси, посветен на актуалната тема за престижа и интереса към различните професии, както и към повишаване на образованието и квалификацията в условията на динамизиращ се пазар на труда и все по-силни критики от страна на бизнеса за липсата на достатъчно добре подготвени и мотивирани специалисти в редица сфери.

Проучването е проведено в периода 12 – 22 юни 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Сравнението на данните с аналогично проучване на агенция Алфа Рисърч през 2008г и сега, през 2017г., позволява да се очертаят няколко водещи тенденции:

Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ – към адвокати, митничари, политици, журналисти

„Компютърен програмист” и „лекар” остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие. Отношението към тях обаче следва различни тенденции: докато компютърните специалности бележат ръст от 28% през 2008г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%. Така, дистанцията между двете надхвърля вече десет процента. Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и  популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри. Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират  включително и  част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на „самовъзпроизвеждане”.

Като цяло, в класацията на водещите професии за периода 2008–2017г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008г. до 19% през 2017г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017г. заемат съответно девето  (6%)  и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Слаба мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията – бариера пред по-високата конкурентноспособност на икономиката

В страните с високо развити икономики „ученето през целия живот” постепенно се превръща във важен стимул и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи доходи. За разлика от тях, в България интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения. Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).

Сравнително изследване на Евростат от 2016г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите - 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%).  Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто.

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят  - 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е  едно от най-високите равнища в ЕС. Също така, според Националния план за действие по заетостта,  60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация. Разбираеми на този фон са притесненията на бизнеса за увеличаващия се дефицит от добре образовани, подготвени и мотивирани кадри. Проблем, който няма да се реши само с вноса на работна ръка. Необходими са много по-сериозни съвместни усилия от страна на образователните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишаване на образованието и квалификацията, които са сред основните характеристики на съвременните бързо развиващи се икономики.

Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Други фактори, които влияят на интереса към продължаващо обучение, са степента на  образование, материалният статус и типа населено място. Колкото по-образовани и по-високо доходни са хората, толкова по-често се включват в обучителни програми. Представителите на свободните професии и служителите, упражняващи неръчен труд, са сред най-честите участници в такива програми. Подобна тенденция не се наблюдава обаче при работещите с ниско образование и квалификация, които в най-голяма степен се нуждаят от обучение. Неравният достъп до програми за повишаване на уменията в различните типове населени места също оказва своето влияние. Колкото по-голямо е населеното място, толкова повече хора участват в курсове и обучения. И обратното.

Поляризирано обществено мнение за реализация в България или в чужбина – 57%:41%

Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение относно по-подходящите възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са все още  силно ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.

Ако обобщим, позитивната новина от проучването е свързана с увеличаващата се популярност и престиж на един от най-динамично развиващите се, предлагащ добри кариерни възможности и заплащане сектори – ИТ бранша. То обаче очертава и две опасни негативни тенденции – слаба интеграция на образователните и квалификационни курсове в реалната икономика, и респективно – слаба мотивация за участие в тях; продължаващ миграционен натиск за реализация в чужбина, който в следващите години може да постави в риск жизнено важни за обществото сектори.

снимки pixabay.com