Предприятията за олио са пред затваряне?

Министерството на земеделието и храните отказва диалог с преработвателите на слънчоглед, респективно производителите на олио и шрот и производителите на белен слънчоглед, относно последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки. Предприятията са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху един цял сектор, националната икономика и социалната политика, заяви Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени които се определят от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна, като единствена възможност на този етап.

В периода от 9 юни до момента са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно, подчерта Янев. В резултат на това, сдружението изпрати писмо до премиера акад. Николай Денков с възможност за разискване на проблема на най-високо ниво. Преработвателите се надяват да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в  която се намира, подчерта Яни Янев. Сдружението предлага в срещата да се включат още представители на Министерството на земеделието и храните, Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на финансите, за да се обсъдят ефектите от въвеждането на ограничителните мерки за внос на селскостопанска продукция от Украйна до момента и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 год. с цел формирането на национално отговорна позиция.

Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като в същото време представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването и за неопределено време при разговори с Европейската комисия.

При формиране на позицията на България и защитата и на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат следните съществени за националната икономика обстоятелства, а именно:

България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед  годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).

На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да  дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.

Военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България, това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари. Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка  и ре-експорт на  продукцията и съответно реализиране на добавена стойност за  преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната ни.

Увеличаващият се капацитет на преработка доведе до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експорта на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.

Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар,  предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина.

В края на август стартира прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ  наличният слънчоглед от реколта 2022 година към началото на август  е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар относно бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на този преходен запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.

Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители.