Предупреждението на Германия и Франция

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент на БНТ в Германия, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Как да се тълкува общата позиция на посланиците на Германия и Франция в София за обстановката в България?
Ето какво смята Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент на БНТ в Германия, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”:
„Преди всичко това послание показва, че двама посланици на две европейски държави, които живеят в София, са чули, че хората в България имат различно мнение от управляващите. Странното е, че тези управляващи не са чули хората, които са по улиците. Това е първото, което е странно. Но по-важното е, че те не само са чули, а и са разбрали, че българите искат по-качествена демокрация. Искат нещо повече от това, което им се предлага. Това, което е повече, а именно това което е обичайно за повечето държави в Европейския съюз. Обичайно е да можеш да казваш мнението си, дори то да се различава с общоприетото и дори то да се различава от това на управляващите. Това е обичайно, нормално и така трябва да бъде приемано. Не бива да бъде приемано с емоция, както това се случва у нас. Може би, защото ние сме държава, в която нямаме култура на протеста. От друга страна, аз нямам съмнение, че тази декларация ще бъде приета с много смесени чувства, дори съм убедена, че ще бъде заклеймена като намеса във вътрешните работи на България. Което като за член на Европейския съюз вече изобщо не може да бъде приемливо. Не може да бъде приемлив аргумент. Но има нещо много важно в нея. И то е, че тя въобще беше направена. Че въобще я има. Защото знаете ли, в Унгария, където управлява Виктор Орбан вече толкова години, много хора се надяват и се молят посолствата да вземат думата. Да кажат нещо, така че да подкрепят онези, които протестират. Понеже сигурно сте чули – в Унгария хората по улиците протестират срещу едноличното управление на Виктор Орбан, който се радва там на абсолютно мнозинство. Но това не се случва, обаче при нас се случи. Представяте ли си? В една малка и незначителна България, доскоро си мислех, че на никой не му пука за това, какво се случва при нас. Тъй като трябва да отбележим, германските и френските медии не отразяват протестите у нас, съвсем малки са и бегли са дописките в медиите там. Аз си мислех, че никой не забелязва какво се случва у нас. Оказа се, че не така. Не само, че се забелязва, аз съм сигурна, че към тази декларация, ако двамата посланици бяха поискали щяха да намерят още привърженици сред представителите на дипломатическия корпус.
Водещ: Има нещо друго, което впечатлява в случая. Двамата посланици са пратеници на президенти от различни политически семейства. Единият е социалист, другия е от Европейската народна партия.”

На въпрос можем ли да очакваме вече по-сериозни стъпки след този документ Мария Стоянова допълва: „Нека да обясним на хората как една такава декларация изобщо се създава, за да знаят за какво говорим в момента. Вие много правилно обърнахте внимание на факта, че става въпрос за двама посланици, които са пратеници на двама президенти от две различни политически семейства, от две различни държави. Две държави, чиито ръководители, имам предвид президента на Франция и канцлера на Германия, не винаги са единомишленици, що се отнася до тяхната политика в Европа. Но една такава декларация от двама посланици става по следния начин: двамата посланици сезират своите външни министерства, правителствата и едва тогава те са в състояние да кажат или изкажат каквото и да е било. Без санкция от най-високо място в Берлин или в Париж такава декларация няма как да бъде изказана, създадена, написана, разпространена. Т.е. ние не бива да имаме съмненията, че това, което казват двамата посланици, всъщност е мнението на техните правителства в Берлин, съответно и в Париж. Това първо. Второ, това което вие обръщате внимание е много важно. Сигурно и вие сте прочели новините, че френските социалисти поискаха оставката на Сергей Станишев като председател на партията на Европейските социалисти. Така, че в това отношение няма кой знае какъв разнобой и говори за сближаване на позицията и оценката ситуацията у нас. По отношение на България и Франция, и Германия, казвам го със съжаление, винаги са били доста критични към нас, изключително взискателни, може би защото очакват повече от нас и може би защото са сигурни, че имаме много по-голям потенциал от това, което показваме. При всички положения това, че Партията на европейските социалисти в лицето на френския президент Франсоа Оланд и Европейската народна партия в лицето на германския канцлер Ангела Меркел чрез техните пратеници в България изказват една и съща позиция, е повече от символично и знаково.
Водещ: Въпросът е какво ще последва след декларацията?
Мария Стоянова: Не очаквайте някаква радикална смяна на политиката в момента. Това, което двамата посланици направиха, неслучайно обясних как се създава такава една декларация, е да покажат, първо, на хората по улиците в София и станата, че те са чути. Второ, да се покаже на правителството в София, че ето „ние не сме си затворили очите, ние виждаме какво се случва при вас и това, което се случва, не ни обнадеждава и не ни радва и смятаме, че вие също трябва да му обърнете внимание”. И трето - и то недвусмислено е заявено, че подкрепят президента на България. Четвърто, обръща се внимание върху факта, че все пак на тях им пука за нас и по една чисто прагматична причина, че харчим 40% от техните средства. Тоест 40% от европейските средства похарчени у нас са техни, на техните данъкоплатци, техните пари. Всичко това е предупреждение. Затова казвам, че то е приятелско, затова казвам, че то е солидарно, то е открито, защото се казват нещата в прав текст, така е между партньори, така трябва да бъде. Слава Богу, че така е при нас, защото можеше да се предприеме друга мярка. Сигурно си спомняте 1998 година, когато срещу Австрия имаше едни мерки, като да речем блокиране на правото на глас в Европейския съюз. При нас такива мерки, слава Богу не се взимат, така че не бива да очакваме нещо кой знае какво да се случи, но това не означава, че няма да бъдем държани под око. Тъкмо напротив. Очакванията, сигурна съм, в момента в Берлин и в Париж са, че тази декларация няма да остане глас в пустиня.
Водещ: Изненадана ли сте, че от българска официална страна няма реакция по нея? Мълчи се, все едно документът не съществува.
Мария Стоянова: Не съм изненадана. Защото тази стъпка, такава декларация е без прецедент, хайде да си го кажем направо – не е обичайно, не е част от т.нар. добрия тон, наистина е нещо изключително извънредно. Но ако сигналът бъде разчетен правилно, правилно трябва да бъде разчетен, така както ви го казвам като знак на солидарност, на приятелство акцентирам върху това, като знак на загриженост за това, какво се случва в България, тогава ще бъде намерена най-правилната реакция, а тя е разбиране. В момента аз съм убедена, че властите са притеснени, стреснати и изненадани, затова не са готови с реакцията си. Може би обмислят в момента дали да реагират по два начина, единият е да извикат двамата посланици във външно министерство, което ще бъде много остра стъпка, много твърда стъпка, непривична стъпка между приятели, другото обаче може да бъде нещо, което на мен ми се иска да стане, а именно да бъде взето под внимание това което те казват.
Водещ: Как ще разберем, че те поемат втория път?
Мария Стоянова: Ако действително бъде приветствана тази декларация и бъде разчетена като приятелски жест. Ако тя бъде разчетена като загриженост. Тогава и ако се вслушат, разбира се, в подтекста, защото всички дипломатични фрази и клишета крият в себе си много нюанси. Ако тези нюанси бъдат уловени и българската страна реагира спокойно, тогава ще разчетем, че те наистина са избрали втория път. Ако реакцията е по-нервна тогава е ясно, че документът не е разчетен и ще бъде лошо за начина, по който страната ни е възприемана в Европа. Защото така или иначе знаете, не е тайна, че непрекъснато в средствата за масова информация се изказва съжаление, покрай влизането на Хърватия стана отново дума за това, колко рано са били приети България и Румъния, как ние все още не сме дорасли до европейското ниво в никакво отношение, не само що се отнася до това как борим корупцията и как се борим с организираната престъпност, а и до политическата среда, до медийната среда, ако искате, за която говорят посланиците. На мен ми се иска България да може да покаже зрялост, критиката е приятелска, загрижена, такава, каквато е тя сега. И тя да бъде оценена като такава, защото това е важен жест. Разбирате ли, колко е важно това, че те са ни забелязали, на тях им пука за нас, аз ви казвам колко време вече в Унгария хората протестират, какво ли не правят там по улиците и никой не обръща внимание. Виктор Орбан беше викан един път в Европейския парламент и нищо повече, а ето сега тази двама посланици реагират толкова бързо, след 23 дни протести в София. Това е наистина впечатляващо.”