Преизчисление на пенсиите – ето как

По две от точките в дневния ред се споразумяха участниците по време на среща за обсъждане на отделни параметри по пенсионната реформа в МТСП. Съгласие беше постигнато за това изчислението на индивидуалния коефициент по чл. 70 на Кодекса за социално осигуряване, да се определя като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. Така при изчисление на пенсия, индивидуалният коефициент ще е равен на сбора от отделните месечните индивидуални коефициенти (за месеците, в които лицето се е осигурявало), разделен на броя на месеците. Основното предимство на този метод, пред сега съществуващия такъв, се състои в по-справедливото прецизиране на индивидуалния осигурителен принос. Мярката ще влезе в сила за новите пенсионери и няма да доведе до преизчисляване на съществуващите пенсии на тези, които са в „заварено положение“.

„Основният мотив за това предложение, което беше прието от участниците в обсъждането днес, е свързан с това, че този метод ще прецизира изчисленията. Така, ако при предишния метод, човек е имал коефициент 2, то сега той може да получи 2.1 – 2.2 – което да повиши пенсията му, или съответно 1.9, което да я намали. Този метод по-точно ще отчете приноса на лицето в осигурителната система, ще изглади отклоненията на личния от средния осигурителен доход – в сравнение с метода по КСО, той не е толкова чувствителен към доходите в края на кариерата, а отразява равномерно приноса през целия осигурителен стаж“, това разясни в брифинг за медиите след срещата, съветника по пенсионната реформа на министъра на труда и социалната политика – Николай Николов.

Съгласие беше постигнато и да се запази сега съществуващото положение, при което работещите пенсионери имат правото сами да решават дали да им се преизчислява пенсиите, а не това да става автоматично – по служебен път. „Запазваме възможността за избор, за да избегнем случаи, при които, в резултат на преизчислението, пенсията се увеличава едва с няколко лева, но те се оказват решаващи за това лицето да изгуби право да получава определени подоходни помощи, в това число и помощи за отопление“, поясни още Николов.

Обсъждането по останалите точки, разгледани по време на заседанието днес, ще продължи по време на следващите срещи. Преди да се вземе окончателно решение по всяка една от тях, ще бъде изискана от НАП и НОИ допълнителна информация и ще бъдат разгледани всички бележки, отправени от участниците днес.

Допълнителна информация:

• Съгласно действащата разпоредба на чл. 70, ал. 4 от КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето и средномесечната работна заплата/осигурителен доход за страната за периодите преди/след 31 декември 1996 г. При прилагането на чл. 70, осигурителните доходи на лицето за посочените периоди се събират и полученият сбор се разделя на сумата от СРЗ/СОД за същите периоди т.е.

Със сигурност може да се твърди, че текущата редакция на чл. 70 от КСО е благоприятна за случаи, когато лицето има възходяща трудова кариера с непрекъснато увеличаване на личния осигурителен доход, което е доста трудно постижимо в динамичната икономическа среда.

Финансов ефект:
Промяната няма да доведе до съществена промяна в разходите за новоотпуснати пенсии, а само до преразпределение на средствата.

Още от предложенията, разгледани на заседанието и кратка мотивация към тях:

1/Да отпаднат трите най-добри години преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент, но на един по-късен етап и то само за новоотпуснатите пенсии.

Мотиви/резултат от приемане на предложението: Ще се създадат възможности за подаване на заявление за пенсия по електронен път, пестят се време и разходи на осигурените лица, работодателите и НОИ при отпускане на пенсиите. Тъй като Регистърът на осигурените лица в Националния осигурителен институт функционира от 1997г., за лицата може да отпадне необходимостта да събират удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход. Към настоящия момент това е необходимо, тъй като за периодите преди 1997 г. не се съдържа такава информация в Регистъра.
Финансов ефект:
За определяне на ефекта от евентуалното отпадане на трите най-благоприятни години е направен анализ на новоотпуснатите лични пенсии през 2013 г., изчислени с доход до 1997 г. и с доход след 1997 г. След изключване на дохода до 1997 г. при някои пенсии се получава намаление, а при други увеличение в размера. Все още броят на пенсиите с намаление в размера е по-голям. Поради това първоначалният ефект от отпадане на трите най-благоприятни години ще бъде намаление на разхода за новоотпуснати лични пенсии (изчислени с доход до 1997 г. и с доход след 1997 г.).

2/Да отпадне възможността за зачитане на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание – чл. 9, ал. 8-10 от КСО.
Мотиви/резултат от приемане на предложението: В случай, че това предложение бъде прието, осигурените лица няма да бъдат ощетени, тъй като при осигуряване на повече от едно основание сумите, върху които са внесени осигурителните вноски се вземат предвид при определяне на осигурителения доход на лицето при определяне размера на пенсията или обезщетението му.
От друга страна разпоредбата, на основание на която се зачита осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание, е стимул за лицата да се стремят да се осигуряват за всяко едно от основанията. В този случай проблем се явяват в случаите, когато лицето се осигурява по първото правоотношение на осигурителен доход в максимален размер, поради което за второто и следващо правоотношение то не дължи осигурителни вноски, но ползва права – зачита се осигурителен стаж 4 г. за 5 г. от трета категория.

3/Максималният размер на получаваните една или повече пенсии след 2018 г., (когато отпада тавана за новоотпуснатите пенсии) да се определя в процент 40 или 45 на сто (вместо досегашните 35 на сто) от максималния осигурителен доход за същата календарна година.

Коментар: При настоящото съотношение на максималната пенсия към максималния осигурителен доход (35%), коефициентът на заместване на дохода за хората, които се осигуряват на максимален осигурителен доход е 35%, като този процент е значително по-нисък от средния брутен коефициент на заместване на дохода (съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход), който за 2013 г. е 45,3 % . От тази гледна точка, би било справедливо да се увеличи процента на максималната пенсия към максималния осигурителен доход от 35% на 45%, тъй като при настоящото съотношение хората, осигурявали се на максимален осигурителен доход или близък до него през целия си стаж, не могат да получат действителните си размери, тъй като пенсиите им надхвърлят 35% от максималния осигурителен доход.
От друга страна обаче, дори и без промяна в съотношението, изпреварващото нарастване на максималния осигурителен доход спрямо нарастването на размерите на пенсиите, което се наблюдава през последните години, също води до намаление в броя на пенсионерите с ограничени пенсии. Ако максималният осигурителен доход се обвърже с размера на минималната работна заплата, при съотношение 10:1, максималният осигурителен доход става 4200 лв. в 2016г., а максималната пенсия 1470 лв. Тогава от 44 600 ограничени към края на 2014 г. пенсии, само около 2000 пенсионери с вече отпуснати пенсии ще останат ограничени на максималния размер, а станалите ще получават действителните размери на пенсиите си.

4/Да се обсъдят варианти за изравняване на изискуемия осигурителен стаж за мъжете и жените по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО – за момента е предвидено стажът да нараства до достигане на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете.

5/Да се обсъдят варианти за повишаване на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО – към настоящия момент е 15 г. за мъжете и жените, без предвидено нарастване.

5.1. Да се обсъди нарастването на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Източник: МТСП