Пречки пред изграждането на фотоволтаични централи

Множество административни пречки спират инвеститорите, които искат да изградят фотоволтаични централи, алармират от Сдружение „Соларна Академия България“. С организацията все по-често се свързват както представители на бизнеса, така и физически лица, които срещат затруднения при изграждането на такъв тип проекти. 

Енергийната криза подтикна потребителите към значително по-евтината енергия от възобновяеми източници, и по-конкретно към фотоволтаичните централи. Различните финансови институции дават възможност за финансиране на такъв тип проекти, но остава един основен проблем - необходим е работещ парламент, който да приема закони и да облекчи режима, за да бъде усокорен процесът по енергийна трансформация.

„В тази ситуация не можем да говорим за взимане на мерки и предотвратяване на риска – това трябваше да се случи отдавна. Днес са необходими спешни и антикризисни мерки, за да намалим негативното влияние на високите цени на енергията. Изграждането на фотоволтаични централи е сред най-достъпните, екологичните и бюджетни решения, а България е страна с благоприятен климат и географско разположение. Страната ни обаче не може да се възползва от пълния потенциал на фотоволтаичните централи – необходими са промени в законите и уеднаквяване на процесите“, коментира инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“. 

Със Сдружение „Соларна Академия България“ все по-често се свързват инвеститори, които търсят информация и повече конкретика за това какво е необходимо да направят, за да изградят фотоволтаична централа. Проблемът е, че процесите не са уеднаквени и всеки проект зависи от тълкуването на Закон за устройство на територията (ЗУТ) и решението на отделните общини или техните архитекти. Това води до прекратяване, излишно забавяне и оскъпяване на проектите.  

„Един пример от практиката за нерелевантно изискване спрямо изграждането на такъв тип обекти е изискването за преценяване на необходимостта от извършване за оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че такава вече е направено за сградата, а фотоволтаичните панели отговарят на всички стандарти за екология. Това е напълно нерелевантно, а и тук си струва да подчертаем, че процедурата отнема в някои случай повече от месец, през който бизнеса търпи преки загуби от високите цени на електроенергия. Има и чести случаи, в които архитекти на район не дават разрешение докато не се смени начина на трайно ползване на имота. Това налага преминаването през дългата и тромава процедура за подробен устройствен план (ПУП), за да може да се произвежда енергия от фотоволтаици, въпреки че обектите имат изградена инфраструктура. Такъв тип казус връща инвеститора в изходна позиция. Наскоро с нас се свърза инвеститор, който желае да поставя фотоволтаични панели на покрива на бизнес сгрдата си, а общината му изисква издаване на разшение за строеж, съгласуване на проекта с Гражданска въздухоплавателна администрация, при положение, че фотоволтаичния панел не променя по никакъв начин височината на сградата.  За съжаление има още много и различни казуси, свързани с издаването на разрешенията за строеж. Затова именно там трябва да бъде въведен реален уведомителен режим, както е в страните от Западна Европа“, коментира още инж. Веселин Тодоров.

Това, което забавя процесите и пречи на изграждането на централи е искането на разрешение за строеж от общините. Според експертите е ключово да се направят промени в Закона за устройство на територията, което значително ще облекчи административната тежест за потребителите. Според тях е и крайно належащо да има ясни и строги правила за изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичните централи и паркове, като по този начин ще се спре порочната практика главните архитекти на общините да тълкуват по субективен начин законите. Трябва да се въведе реален режим на уведомление, премахващ разрешителния режим, който в момента е наложен от Закона за устройство на територията.  

Необходимо е да се създаде и по-добра организация в общините – в момента най-честите оплаквания от инвеститорите са, че нямат достъп до информация, както и това, че становищата и документите се забавят прекалено дълго. Често срещан проблем е, че проектите не са приети и са върнати към инвеститорите, но няма посочена ясна причина за констатирани пропуски и грешки в тях.