При бедствие се полага обезщетение

Работниците, които не са успели да стигнат до работните си
места, имат право на обезщетение в размер на 50 на сто от
брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били
възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от
минималната работна заплата за страната, напомнят от пресцентъра
на Главна инспекция по труда.
Усложнената обстановка в страната попречи на някои работници
и служители да достигнат до работните си места и създаде
затруднения на предприятия да развиват нормална дейност,
отбелязват от ГИТ.
От ГИТ напомнят, че в случай на бедствие Кодексът на труда
регламентира някои права както за работещите, така и за
работодателите.
Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните
работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното
трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от
работодателя. Причините за неявяването на работа и участието в
спасителните работи се установяват от кметството, от общинския
съвет или от друг държавен орган.
При престой за повече от 5 дни на предприятието пък
работодателят може да предостави платен годишен отпуск на
работниците и служителите си без тяхно писмено искане или
съгласие. Това е едно от трите изключения на общото правило, че
платеният отпуск се предоставя само след искане на работещите и
бизнесът може да се възползва от него при нарушена
производствена дейност заради бедствие, допълват от ГИТ.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на
последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според
Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по
изключение. Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на
извънреден труд - работодателят трябва да плати повече за
извънредните часове.
Ако до преодоляването на последиците от бедствия и аварии се
наложи да се ползва неплатен отпуск, ИА ГИТ припомня, че
независимо от причината за ползването му, до 30 дни от него в
една календарна година се зачита за осигурителен стаж, допълват
от трудовата инспекция.