При осигурителен праг от 2 200 лв.?

Петър Ганев, ИПИ
През тази седмица бе публикуван проектът на Бюджет 2013, където е разписано увеличаването на пенсиите, както и покачването на максималния осигурителен праг на 2 200 лв. Както вече писахме, покачването на максималния праг носи повече разходи на фонд „Пенсии”, отколкото приходи, тоест вкарва допълнителен дефицит в пенсионната система. По-долу са представени и сметките при нов праг от 2 200 лв., които потвърждават направени още преди месец заключения.
В същото време, препоръките на МВФ от тази седмица за ограничаване на ранното пенсиониране следва да бъдат взети под внимание като възможност да се позакърпи осигурителната система. Неведнъж сме показвали, че ефективната пенсионна възраст в страната е 57-58 г., което е много ниско дори на фона на „социална” Европа. Всъщност изкривяването от ранното пенсиониране (особено от силовите министерства) е толкова голямо, че реално мъжете по-често се пенсионират преди 60-годишна възраст в сравнение с жените[1]. На практика над половината от новоотпуснатите пенсии през 2011 г. за мъже са преди достигане на 60-годишна възраст. Това е въпрос, който не може да бъде вечно отбягван и който по никакъв начин не се влияе от чисто счетоводното покачване на осигурителните вноски за работещите в сферата на отбраната и сигурността.
Какво би се случило при осигурителен праг от 2 200 лв.?
През 2011 г. 91 хил. души са се осигурявали на максимума от 2000 лв. Ако приемем някакво покачване на доходите на най-квалифицираните и високо платени кадри в страната, то нека предположим, че към момента хората, осигуряващи се на максимума, са достигнали 100 хил. души. Покачването на максималния осигурителен праг до 2200 лв. означава повече внесени осигуровки – малко над 60 лв. на месец или 740 лв. на година[2] за всеки от тях. С други думи по-високият осигурителен праг означава годишен трансфер на допълнителни 740 лв. от труда на най-високо платените към осигурителната система.

Не всички пари обаче са насочени към солидарните пенсии. Има вноски за здраве, за майчинство, безработица и т.н. Дори и вноските към частните пенсионни фондове, които са включени в сметката, са различни, тъй като те са лични (тоест се натрупват) и не подлежат на солидарно раздаване. От тези 740 лв. на година, едва около 307 лв. ще отидат за солидарните пенсии. Ако приемем, че всичките 100 хил. души направят тези допълнителни плащания, то вдигането на максималния осигурителен праг на 2200 лв. ще означава трансфер на 74 млн. лв. от работещите към осигурителната система (включително лични пенсионни сметки), от които близо 31 млн. лв. за солидарни пенсии.
В същото време знаем, че през 2011 г. близо 49 хил. души[3] са получавали пенсия от 700 лв., тоест това са тези, чиито пенсии са ограничени на максималния праг. Най-вероятно тази бройка е нараснала до над 50 хил. през настоящата година. Ако се запази връзката между максимален осигурителен праг и максимална пенсия[4], то максималната пенсия ще стане 770 лв. – така е записано и в проекта на Бюджет 2013.
Имайки предвид и разписаното индексиране на всички пенсии, то най-вероятно всички 50 хил. пенсионери на максимума ще се класират за новият максимум, тоест ще вземат допълнителни 70 лв. на месец. Крайният резултат от всичко това е, че разходите за солидарни пенсии ще скочат с над 42 млн. лв. само заради новия максимум.
Накратко, покачването на максималния осигурителен праг на 2200 лв. означава нови приходи от 31 млн. лв. за фонд „Пенсии” и нови разходи в размер на 42 млн. лв. Това не е политика, която ще доведе до подобряване на финансовото състояние на фонд „Пенсии”, дори напротив – ще го влоши. Това е решение, което просто прави законен трансфер от една група (100 хил. високо платени работещи) към друга група (50 хил. получаващи максимална пенсия), при това оставяйки дефицит след себе си.
Една от причините подобно предложение да се подкрепя от радетелите на солидарното осигуряване, разбира се, са тези другите 43 млн. лв., които ще попаднат в осигурителната система – близо 31 млн. лв. от тях ще бъдат за здраве и за обезщетения за майчинство, безработица и т.н., докато останалите 12 млн. лв. ще попаднат в личните пенсионни сметки.
Повечето пари за обезщетения звучат добре, но и тук имаме обратния ефект – повече разходи за обезщетения. При обезщетенията имаме обвързаност с приноса в осигурителната система – майчинските например зависят от това, на колко си се осигурявал, а не от това какво е състоянието на системата и има ли пари. Така че, ако някой се осигурява на по-висока сума (например 2200 лв.), то той след време ще получи и по-високо обезщетение. Това по никакъв начин няма да помогне на някой друг, осигуряващ се на 500 лв. например – повечето вноски на другите няма как да му помогнат за по-високи обезщетения. Ето, че и тук политиката е насочена към конкретна група – насилствено да осигурим в по-голяма степен получаващите високи доходи.
Единственият „социален” ефект от покачването на максималния осигурителен праг ще бъде по отношение на здравето. Не за друго, а защото там вноските потъват в общият кюп и после всички харчат от него и приносът просто няма значение. Това са 19 млн. лв., които от високоплатените работещи ще попаднат в здравеопазването. Нищо чудно въпросните „богати” работещи така и да не се възползват от „безплатното” здраве у нас и съответно тази сума да има характер на социален трансфер. На фона на пълния хаос в здравеопазването у нас обаче, това само ще засили недъзите на системата – едни плащат, други ползват, а накрая всички са недоволни.
 

[1] Използвани са данни от НОИ – Статистически годишник „Пенсии” 2011
[2] Това са вноски, както на работодател, така и на работник. Сметките са статични и са благосклонни към осигурителната система, тъй като предполагат всички да внесат повече – пренебрегва се например вариантът някой да получава точно 2000 лв., като така новият максимален осигурителен праг няма да доведе до повече вноски.
[3] Използвани са данни от НОИ – Статистически годишник „Пенсии” 2011
[4] Максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход (КСО)