Приемането на еврото, ръст на СРЗ

Присъединяването към еврозоната дава повече възможности за българския бизнес – компаниите ще имат възможност за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство, каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково", пред Българското училище за политика “Димитър Паница”. Цялото изказване на подуправителя на БНБ е на интернет страницата на Централната банка. 

Тя добави, че въвеждането на еврото елиминира разходите за превалутиране и намалява транзакционните разходи за преводи в чужда валута, което подобрява условията за международна търговия и бизнес. Като пример отбеляза, че през 2022 г. 43,9 процента от износа на българските предприятия е насочен към еврозоната, а 36,5 процента от вноса е от търговски партньори от еврозоната. Това е важно и за туризма, доколкото през 2022 г. сме получили постъпления от пътувания в размер на 6,3 млрд. лева, от които 3,1 млрд. лева или почти половината са от граждани на ЕС, каза Стоянова.

Сред ползите за гражданите са, че икономическата стабилност и растеж води до повишаване на заетостта, производителността и доходите. Стоянова цитира данни за последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. - 2015 г., които показват, че преди присъединяването към еврозоната средната работна заплата е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти. 

Държава, която е член на еврозоната има достъп до европейските механизми за противодействия на кризи, което създава предпоставка за голяма стабилност и преминаване през периоди на турболенции, отбеляза друго предимство от членство в еврозоната Стоянова.

Приемането на еврото като национална валута представлява изход от режима на валутен борд, въведен в страната ни преди повече от 25 години - през 1997 г. като последица от финансовата и банкова криза тогава, каза още подуправителят на БНБ. Тя отбеляза, че днес България е останала единствената държава членка на ЕС с режим на валутен борд и добави, че този режим сериозно ограничава правомощията, които централните банки традиционно имат, свързани с провеждане на операции по паричната политика. БНБ не разполага с такива правомощия, а доколкото стойността на българския лев е обвързана с тази на еврото чрез фиксиран валутен курс, ефектите от паричната политика, осъществявана от ЕЦБ, се пренасят в нашата икономика, но без да имаме възможност да участваме при вземането на решения, посочи Стоянова.

Нина Стоянова каза още, че рисковете от въвеждането на еврото, за които се твърди, не се доказват от данните и фактите. Данните на Евростат за някои от последно присъединилите се страни към еврозоната показват пренебрежимо малки инфлационни разлики за годината на приемане на еврото, отбеляза Стоянова. В Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. за първите пет месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в страната показва трайно намаление – от 12,7 процента за декември 2022 г. до 8,3 процента за май тази година, даде пример Стоянова.

Относно твърдения за загуба на паричен суверенитет с въвеждане на еврото, Стоянова отбеляза, че след въвеждане на валутния борд през 1997 г. и обвързването курса на българския лев първо към германската марка, а по-късно към еврото, БНБ не изпълнява операции по парична политика, характерни за централните банки. При въвеждане на еврото, БНБ ще участва във вземането на решения, свързани с паричната политика на еврозоната, от която ще бъдем част, а няма да приема само пасивно последиците от тях. Това е необходимият и разумен изход от валутния борд. Присъединяването към еврозоната ще ни даде участие в споделения суверенитет на централните банки, чиято валута е еврото, каза Стоянова. 

Нина Стоянова обобщи, че данните и опитът на държавите, присъединили се по-рано от България, показват че въвеждането на еврото е оказало положително влияние върху икономиката им. Пълноценното участие в икономическия и паричен съюз създава предпоставки за извличане на максималния потенциал от участието в единния европейски пазар, ускоряване на реалната конвергенция и сближаване със средните европейски доходи. Това сближаване протича по-ускорено, когато страната е участник в еврозоната, каза подуправителят на БНБ.