Призрачните къщи на София

Ива Стойкова, снимки: Данаил Алеков
Тъжно великолепни и опасни, те стърчат по улиците в центъра на града в очакване на своя край или ренесанс. Повечето къщи, наследени от „стара” София, са строени през 20-те и 30-те години на миналия век, а техният най-голям и видим проблем са неподдържаните фасади. Най-красивата и най-запусната част на столицата е в района на Женския пазар, окупиран от търговци с различен произход и... реч. И в това нямаше да има нищо лошо, дори напротив щеше да допринесе за културното многообразие на българския европейски град, ако разрухата и мизерията не доминираха атмосферата.
Отвъд естетиката, над 700 са опасните сгради в София, съсредоточени предимно в историческия център на столицата. И те взимат жертви, ако просто един ден решат да паднат, както се случи на ул. „Алабин”, където загинаха две млади жени. Или регулярно нанасят различни травми на случайни граждани, след като се откърти мазилка, падне комин или направо балкон.
В омагьосания кръг на закони, правомощия и стопани
Всъщност тези окаяни бивши красавици са заложници на своите собственици и на държавата в лицето на общината и Министерството на културата, което се разпорежда с архитектурните паметници. И това не е новина, въпросът е, че проблемът стои от години, без реална воля нещо да се промени.
Къщите-паметници са освободени от данък „сгради” с идеята тези пари да бъдат вложени в тяхната поддръжка. В случай на недобросъвестност на собствениците, ремонтите се поемат от общината срещу ипотека на имота. Подобен е принципът и когато става дума за вписани като опасни сгради (това става след сигнал на граждани или по искане на районната администрация). Когато е предписано дадена сграда да се събори, общината може да го направи за своя сметка, но след това изисква сумата от притежателите на сградата. Общинският бюджет за премахване на незаконни или опасни сгради е 300 хил. лева. Общината обаче не може сама да се разпорежда за отстраняването на опасни елементи, като например балкони, ако къщите са паметници на културата и тук думата има Министерството.
Глоби и административен механизъм
Очевидно посочените възможности не се използват, иначе зданията щяха да греят. Друг е въпросът, че повечето собственици предпочитат да платят глоба, отколкото да се заемат с реставрацията на къщата си. А когато собственикът не е един, става още по-сложно и често разрешаването на проблема е невъзможно. Според слуховете има и трета причина старите постройки бавно да се рушат - някои собственици съвсем преднамерено протакат в очакване времето да си свърши работата и сградата да рухне или да бъде принудително съборена като опасна, за да може на нейно място да се построи нова по-модерна, по-функционална, но и по-безлична сграда или бизнес център.
Общината е тази, която дава предписания за реновиране или събаряне на сгради. Още при съставянето на предписанието собствениците на къщата се глобяват с 100-500 лв.
Ако и след това те не направят ремонт, общинският строителен контрол издава заповед, с която ги задължава да го направят. Ако и в този случай последва неизпълнение, глобата може да достигне 100 хиляди лева, като най-висока е санкцията за паметници на културата. Уловката тук е, че наложените санкции масово се обжалват в съда и всичко отива в безвремието.
Според Закона за културното наследство, собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност, както и да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници.
Опит за промяна
Вече има одобрен проект за цялостната реконструкция на Женския пазар, което е много вероятно да предизвика и обновяване на околните къщи и на целия район. Много обаче са и противниците, има подписки, кампании със слогана „Женския пазар - Да го запазим”. Основният аргумент и призив е да не се накърнява автентичността му и ... ниските цени. С други думи, да се запази сегашният неприветлив и мръсен вид, както и някои доста съмнителни търговци.
Без ясен план за обновяване на града и създаването на истински исторически център с уникална архитектура, запечатала различни влияния, която да привлича туристи и да радва софиянци, промяна няма да има. И тук спорният проект за Женския пазар е най-малкият проблем. През това време архитектурни съкровища залязват едно по едно и София все повече губи идентичността си.